Минавайки покрай централен софийски ресторант – пицария, виждам бездомник с торбичка.
Колкото повече приближавам толкова по-ясна ми става картинката.
Първо си помислих, че се топли на вентилацията, която издухва топъл въздух и пара.
И това си го мислех, докато не ми се наложи да мина на метър от просяка.
Тогава картинката ме шокира…
Човекът беше извадил от близкия контейнер стар хляб и стоеше до вентилацията, не за да се топли, а да напоява с парата хляба, който беше изсъхнал.
Попитах го, „Какво правиш тук, чичо?“, а той ми отговаря: „Нищо лошо няма да направя. Само да си стопля хляба и да ми мирише хубаво. Може ли да остана?“
Казах му, че не съм собственик, но ако зависи от мен – няма никакъв проблем.
Попитах го дали иска да му купя нещо за вечеря, а отговорът му ме остави с буца в гърлото: „Как така ще ми купуваш нещо, господине? Аз не съм направил нищо за теб. А който не работи – не трябва да яде!“….
И така, скъпи приятели…
Изводът, който сам направих за себе си е, че просяците в нашата мила родина са хора с повече морал от много други, които претендират за това.
Кристиян Калчев, Фейсбук
