Едно от най-освежаващите неща в жегите е да си хапнеш таратор. Затова и ястието почти задължително присъства на българската трапеза през лятото. Как и кога обаче се е появила тази студена супа?
Според Речника на българския език от Найден Геров думата „таратор“ е заемка от турски и означава „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“. Сочиво е народна дума за супа, а тлъченица е синоним на таратор (идва от глагола тълча – счуквам, скълцвам).
В Български тълковен речник от Любомир Андрейчин думата таратор е обяснена по следния начин: „Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др“. Произходът на думата таратор според този речник е персийско-турски.
Преди 1944 г. под таратор се разбира студено ястие от счукани орехи и нещо кисело – предимно оцет, който е разреден с вода. Вариацията му с кисело мляко е позната, но е слабо разпространена.
Наименованието „таратор“ в това значение идва от Близкия изток, където е подправен с чесън, киселина и тахан. В турския вариант на този сос таханът е заменен с орехи и изглежда в този вид тараторът се разпространява на Балканите.
Съвременният таратор е близък по състава си до турския джаджък. Свързаното с него гръцко дзадзики се приготвя без вода и е с гъста консистенция на салата, което го доближава до българската салата „Снежанка“ (наричана също „сух таратор“ или „млечна салата“).
Първата рецепта за таратор, както го познаваме днес, се появява едва през 1956 г. в „Книга за домакинята“. Там студената супа съдържа всичките компоненти на днешния таратор: нарязани кубчета краставици, разбито кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и по една лъжица ситно счукани орехи, плюс лед за поддържане на температурата. Това е и единствената рецепта за таратор в книгата.
В българските готварски книги от първата половина на XX век под името таратор са описани различни рецепти, които най-често включват много повече мазнина и чесън от обичайното днес. Така в издадено през 1953 година ръководство за ресторантите са описани няколко вида таратор, като обикновеният таратор се приготвя от чесън, олио, орехи и краставици с вода, сол и киселина.
Днес тараторът е абсолютна класика и не можем да си представим българската кухня без него.
