Павел Михайлов, кмет на община Родопи, и Десислава Терзиева, кмет на с. Марково, не просто управляват, а активно изразяват себе си в социалните медии. В последно време обаче техните публикации започнаха да придобиват един характерен оттенък – израз на комплекси и непреодолима нужда да бъдат „най-големите“.
ПАВЕЛ МИХАЙЛОВ И ШАМПИОНЪТ, С КОГОТО НЕ ТРЕНИРА
Да започнем с Павел Михайлов. Неотдавна той реши да изненада своите избиратели с фотосесия от фитнес зала. Но не каква да е снимка – тя трябваше да бъде в компанията на шампион по фитнес дисциплина. И тук идва въпросът: защо? Може би, защото сам по себе си не се чувства достатъчно „шампионски“. Качен на авторитета на друг човек, той сякаш се опитва да внуши нещо, което му липсва – сигурност, увереност, а може би и малко повече самочувствие. И за да е картината пълна, Михайлов не пропусна да накара всички свои служители да гласуват от служебните си компютри, за да бъде избран за „Кмет на годината“ в категорията „Спорт и младежки дейности“. Само дето ресорът „Спорт“ дори не беше под неговото управление, а на заместник-кмета му. Но нали трябва да се трупат награди, да се трупат „шампионски“ титли…
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: НАЙ-ГОЛЯМА, НАЙ-СИЛНА, НАЙ-… ВСИЧКО
От друга страна, Десислава Терзиева – кметът на с. Марково – ни показва един изтънчен стил на самопромоция. Тя сякаш винаги иска да бъде „най-голямата“, „най-важната“, „най-успешната“. Съвсем наскоро, тя дори грабна една награда с почти приказен елемент в заглавието – „Първа дама“ в категорията „Политика и общество“. Да, точно така – „Първа дама“. Само самото име на конкурса е достатъчно да предизвика лека усмивка, а когато добавим и фактът, че тази титла се присъжда на кмет на едно село, нещата вече минават в комедийна зона. Дали този стремеж към „величие“ не показва нещо повече за самата Терзиева, отколкото за постиженията ѝ?
Его и комплекси: Смехът на избирателите
Четейки тези постове, човек не може да сдържи леката си иронична усмивка. Всички тези стремежи да се представиш като „най-голям“ в крайна сметка изглеждат не просто излишни, а и малко смешни. Може би кметовете се виждат като герои от приказка, но за избирателите – те са просто хора, и то със скромни интелектуални възможности, но с огромно его. В крайна сметка, всички тези прояви в социалните медии са само отражение на личните комплекси и страхове на тези, които заемат лидерски позиции. И е време да си признаем – това не ни впечатлява. Напротив, това ни кара да се смеем.
Добре де тоя Павел Михайлов защо толкова много ми прилича на джипси кинг?
Пластмасовата усмивка и прецъфтялата круша с многото перуки се изживяват в един измислен свят, който за тяхно съжаление не е нашият свят! Поради един куп характеропатии няма как да видят ироничните усмивки на хората, а пък и подлизурковците и клакьорите допълнително им създават илюзия за величие.
Ха-ха, много добре написано. Големи смешници са тия двамата, но те едва ли го осъзнават?
Пълни комплексари!
Само ПР, без никаква съществена работа!