През изминалата година електрическата мобилност в Европа значително се разви. Очакванията за 2024-та пък са тя да бъде година на напредък и в развитието на зарядната инфраструктура за електрическите превозни средства. Въпреки че доскоро България имаше преднина в региона, през последните две години се забави значително и вече рискува да изостане от общите тенденции.
По последни данни, публикувани от Индустриален клъстер „Електромобили“, към месец март регистрираните у нас коли са над 3,5 милиона, а само леките – малко над 3 милиона. 52 хиляди от тях са хибридни, а 13 хиляди – електрически. От периода на предходното отчитане – през октомври 2023-а досега, автопаркът у нас почти не се е увеличил като количество. Промените засягат по-скоро вида на закупените автомобили. Най-голям е ръстът при хибридите, който не спира да се увеличава и автомобилите от този тип са вече с една трета повече. Електрическите пък са станали с едва четвърт повече отколкото са били, но все още твърде малко като общ брой. Или с други думи, за 6 месеца по пътищата на България са излезли 3600 нови електромобила, като това е спад в ръста спрямо година по-рано.
Но как изглежда статистиката на зарядната ни инфраструктура? За половин година станциите са се увеличили с малко над 20% и вече са над 1700. Лек спад в ръста има и при тях. Отчетливо обаче е увеличението на локациите им. От 820 места пред октомври миналата година, зарядни станции вече могат да бъдат открити на над 1200 различни точки в страната, което показва завишен интерес към търсенето им. Всяка пета станция е бързозарядна.
Според Европейската асоциация на автомобилостроителите, от началото на годината 12% и половина от всички новорегистрирани автомобили в Европа са електрически. У нас обаче, този процент е 3,5. Въпреки че през последните няколко месеца се отчита известен спад, някои от държавите членки на ЕС дават впечатляващи примери. В Дания близо половината коли регистрирани след първи януари са електрически. В Швеция и Нидерландия – всяка трета нова кола е такава, а в Люксембург и Белгия – всяка четвърта. Но докато високият им брой в автопарка на изброените дотук държави не е нещо ново, не така стоят нещата с Малта и Финландия, например. Там „зелените автомобили“ – по-скромни като количество досега, напредват изключително бързо. От началото на годината и там всяка четвърта новорегистрирана кола е такава.
По данни на Евростат към началото на тази година електромобилите в движение по европейската пътна мрежа са 4,5 милиона, което е приблизително 2% от всички регистрирани в общността автомобили. Най-голям е дялът им в Дания и Швеция. Към края на класацията, със значително по-ниски резултати – под половин процент, се нареждаме ние. Следваме Румъния и сме една позиция преди Хърватия. Списъкът приключва с Гърция и Кипър, където дялът на електрическите автомобили движещи се по пътищата, е най-малък.
Почти всички европейски държави предлагат данъчни облекчения и финансова подкрепа на собствениците на електрически автомобили. България е една от петте страни членки, в които не се получава финансов стимул за покупката им, нито пък има финансова подкрепа след това. У нас на този етап има единствено преференциално данъчно третиране за тези автомобили и безплатно паркиране в иначе платени зони в централните градски части.
Европейската асоциация на автомобилостроителите посочва, че в Люксембург и Нидерландия делът на електромобилите е един от най-високите. В Люксембург стимулират това с помощ от 3 до 8 000 евро при закупуване. Финансова помощ собственикът получава и ако реши да си купи система за интелигентен режим на зареждане или пък стенна кутия. Плаща половината от стойността на административната такса за регистрация на нов автомобил, а след това и минимална ставка за превозни средства с нулеви емисии, която там е 30 евро.
В Нидерландия пък са измислили схема за субсидиране на физически лица при покупката на малък електрически автомобил, без значение дали той е нов или използван. И още – автомобилите с нулеви емисии са освободени от административна такса.
Какво се случва в държавите, където електрическите автомобили са най-непопулярни? Това са Гърция и Кипър, които България ги изпреварва с 5-6 позиции. В Гърция обаче след покупка на електрически автомобил, възможността за възстановяване на парична сума е до 8 000 евро, като към тях могат да бъдат добавени още 1000 ако собственикът бракува друга, по-стара кола – над 10-годишна или пък, ако той самият е на не повече от 29 години.
Властите в Кипър пък могат да дадат до 19 000 евро за закупуване на автомобил, който обаче не трябва да струва повече от 80 000. Подобно на Гърция, в Кипър също предоставят бонус от 1000 евро за бракуването на употребяван автомобил.