Ако спадате към категорията хора, които не могат да спят нощем това не означава непременно, че нещо не ви е наред. Будувате ли за дълги периоди от време без да можете да заспите отново вероятно става въпрос за навик, който европейците са имали в прединдустриални времена.
През XVII век времето за лягане не е било определяно от часовника, а от това дали хората са имали работа.
След залез слънце наставало време за почивка – или поне за няколко часа дрямка. После предците ни ставали да свършат някои дребни неща и си лягали отново. Хората постепенно влезли в ритъма 16-8, когато и били документирани първите смущения в съня.
Проучване на психолога Томас Вер, в което участниците са били изложени на 14 часа тъмнина в продължение на месец, вместо на обичайните осем часа, подчертава следното: след три седмици те започнали да спят два пъти на ден по четири часа с промеждутък до три часа.
Доказано е, че продуктивността ни, концентрацията и паметта се подобряват след дрямка. Тя освен това ограничава апетита. Очевидно е колко важни са достатъчният сън и периодите на почивка, и колко е вредна липсата им.
Според друго проучване няма разлика дали разделяте съня си или спите осем часа без прекъсване.
Дневният режим, който предлага по-голяма степен на гъвкавост е онзи, при който просто лягате, когато сте наистина уморени, за да може да се възстановите най-добре и да сте по-ефективни.
