Остров Диксън е познат на арктическите моряци от началото на 18 век. По време на Великата северна експедиция от 1720-1747г. през 1738 г. неговият участник, навигатор Фьодор Минин, нарича това парче земя Великият североизток. По-късно се нарича Долгий, а през 19 век. – остров Кузкин.
През 1875-1878г. известният шведски полярник А.-Е. Nordenskjold, след като благополучно стигна до устието на Енисей през Карско море, се смята за откривател на острова, той го нарича на шведския предприемач Оскар Диксън, който финансира експедицията. През 1894 г. това име е официално дадено на острова.
- 548 души живеят на територия с размерите на Великобритания.Село Диксън има територия от 220 000 кв. км, което е съпоставимо с територията на Великобритания. Тук живеят, съгласно данните за 2018 г., само 548 души – оказва се, че това са почти 500 кв. км на човек.
Въпреки факта, че селото има такава огромна територия, по стечение на обстоятелствата всички негови жители живеят един до друг, в малко селище. През последните тридесет години броят им намалява десетократно – всички са заминали за „континента“, както хората от отдалечените региони на страната наричат останалата част от Русия. - Влизането е с пропуск. Местните жители стигат до Диксън, като представят паспорт с разрешение, но влизането за външни лица е строго с пропуски, селото се намира на брега и се счита за гранична зона. Тук можете да стигнете само по въздух – на острова има летище, където веднъж седмично летят само старите АН-26. А и всички продукти се доставят по въздух, така че не са евтини.
- Да си купиш бензин? Веднъж годишно. Жителите на Диксън не могат да отидат и да си заредят колата с бензин. В селото няма бензиностанция, а най-близката е на 500 км. Дори да отидете, тя няма да работи – по принцип няма пътища.
Ако имате нужда от бензин, трябва да си го поръчате през лятото – наведнъж за цялата година. Тогава той ще бъде доставен с кораб. Следващата доставка ще е отново след една година. Но тук колите така или иначе са рядкост. Повечето хора имат снегоходки и моторни лодки. - 9 месеца зима. Арктическата зима представлява полярни нощи, екстремен студ, смъртоносна виелица със седмици. В Диксън зимата продължава девет месеца в годината, като температурите падат до почти -50°C. Но местните смятат, че това все пак не е толкова зле: „Ветровете са чести, защото климатът е морски. Но студовете не са толкова страшни, както в Норилск, Дудинка, там духа малко – като цяло обаче е невъзможно да се излезе навън. Тук е ветровито, но относително топло“, казва Алберт Мингажев, учител по английски в училището.През юни тук все още се използват снегоходки, а средната температура се повишава до + 5-6°C.
- Няма дървета. Районът на Диксън е арктическа пустиня. Тук няма дървета, дори малки. През лятото е зелена тундра, през зимата – безкраен бял сняг.
- Никой не сваля видео от интернет. Клетъчната комуникация се появява тук само преди десет години.
Сега селото има интернет, но той е толкова слаб, че отнема час и половина до два часа, за да се свалят няколко снимки. А интернетът тук на месец струва толкова, колкото за шест месеца на „континента“. - Няма болница. Затварят я преди няколко години поради липсата на лекари в Диксън. Ако нещата се влошат, единственият вариант е да се извика спешен медицински полет. В предварително планирано време тук периодично идва терапевт и изследва населението. А освен болница, няма и кино, автобуси, кафенета, супермаркети или рекламни банери. Но има фитнес зала – много хора прекарват времето си там.
