Историята на 70-годишния Иван Александров от пловдивското село Първенец е пример за това колко скъпо може да струва едно доверие. Днес той живее във фургон, осигурен от съселяни, след като се оказва прогонен от родната си къща – домът, в който е израснал и за който се е грижил цял живот.
Къщата на улица „Съединение“ №142 в Първенец е завещана на Иван от майка му. Там е преминало неговото детство, там е живял със семейството си, а баща му е държал малка работилница. Сестрите му, които отдавна са напуснали селото, се съгласяват имотът да остане за него. Днес обаче къщата фигурира в сайтове за продажба на недвижими имоти.
„Това е единственото нещо, което ми е останало от моите родители“, споделя Иван.
Преди години Иван започва работа като пастир при свой съсед – Костадин Цветанов. Работи при него срещу минимални пари, живее в мизерни условия, често без ток и вода. Постепенно започва да мисли за човек, който да се грижи за него на стари години. Именно тогава Цветанов му предлага сделка – грижи срещу къщата.
„Повярвах му. Каза ми, че каквото той яде, и аз ще ям. Подписах документи, без да знам какво пише – неграмотен съм. Дадох му нотариалния акт, който сестра ми му беше оставила на съхранение“, разказва Иван.
След подписването на документите Иван продължава да живее в постройка до обора. Един ден, когато решава да се прибере в родната къща, разбира, че ключът му вече не става. Непознат мъж го изгонва и дори заплашва с полиция. Малко по-късно Иван научава, че домът му е обявен за продажба.
„Останах на улицата. Никой не ме гледаше, никой не ми помогна. Изгониха ме, когато продадоха козите, и вече нямаше какво да работя. Сега живея във фургон, хората от селото ми помагат“, споделя мъжът със сълзи.
Жители на Първенец, трогнати от съдбата му, събират документи и му помагат да получи пенсия и отоплителна помощ. Кметът на селото Ренета Плевнелиева потвърждава, че Иван е останал без достъп до къщата си, но хората не са го оставили на произвола.
„Много добродушен човек е. Съселяните му осигуриха фургон, ток, вода и храна“, казва тя.
TrafficNews потърси и позицията на Костадин Цветанов. Той категорично отрича да е изгонил Иван или да е злоупотребил с доверието му.
„Много години съм го гледал и издържал. Аз плащах данъците на къщата. Той сам каза: ‘Добре, ще ти дам къщата’, и подписа. Никой не го е насилвал. В един момент реши да си тръгне. Дори му помагах с документи за пенсия“, твърди Цветанов.
По думите му Иван отлично знаел, че къщата вече не е негова и че имотът е продаден.
Междувременно, в сайтове за имоти къщата на улица „Съединение“ №142 вече се предлага за продажба. Обявата описва двуетажната постройка като „за тотален ремонт или събаряне“, с парцел от 186 кв.м., а цената надхвърля 100 000 лева.
Историята на Иван Александров остава болезнен пример за това колко уязвими могат да бъдат възрастни и неграмотни хора, когато попаднат в сложни юридически ситуации. Един подпис – и цял живот, дом и спомени могат да бъдат отнети.
