Не се наемам нито да го подлагам на критичен анализ, нито да го пропагандирам (и не мисля, че е правилно), нито наивно да твърдя, че е подходящ да се „ашладиса“ на наша почва. Просто е интересно да се прочете.
„Засилиха мерките, като апелираха към здравия разум, чувството за отговорност и солидарността. Едновременно с обявяването на мерките обявиха и пакет мерки за подпомагане на бизнеса, особено в засегнатите сфери. Това внесе нужното спокойствие и хората почнаха да спазват правилата и да се справят в движение.
(…)
Как стоят нещата ‚в действителност‘: правила има и те са прости.
Можеш да излизаш навън, ако си на 1,5 м от други хора. Освен ако сте семейство, тогава движите заедно. Можеш да си ходиш, където си искаш, особено на чист въздух, защото едно е сигурно – вирусът се чувства по-добре в затворени помещения. Децата могат да играят, но не на групи. Не се носят маски и пр. Някои слагат ръкавици, като пазаруват. Най-важното е миенето на ръцете и дезинфекция на всичко, което се пипа от повече хора.
Който може, работи вкъщи. Който има важна работа, ходи на работа.
Затворени са за посещения всички старчески домове. Хората се виждат от прозорците или по специално направени таблети, които са изключително лесни за управление, с глас само.
Магазините са отворени и са длъжни да вземат мерки за спазване на правилата. Фризьорски, козметични салони и пр. могат да отварят, за да продават продукти, но не приемат клиенти. Ресторантите могат да дават храна от гишета и да разнасят по домовете.
Всички учат дистанционно, със следните изключения: деца на родители с жизненоважни професии, главно лекари и сестри; деца със сериозни проблеми вкъщи – домашно насилие например; деца на родители, които не са в състояние да им помагат в учебния процес (например, защото не знаят езика). За деца без достъп до интернет се организират пакети по пощата.
Църквите служат литургии, но без хора вътре.
(…)
При болест (простуда) остава вкъщи цялото семейство. При затруднение с дишането се търси лекар. По принцип не се тества до влизане в болница. Правителството принуди фирмата Рош, която произвежда материал за тестове, да публикува лиценза, за да се произвежда на място. Фирми започнаха ускорено производство на вентилационни апарати, дезинфектанти, маски и пр. 600 000 маски, половината от закупените от Китай, вчера бяха иззети обратно и обявени за негодни след изпитания тук. Смята се, че има достатъчно леглови капацитет, има и договорки с Германия за поемане на случаи.
(…)
Всъщност, дилемата „индивидуална свобода или сигурност“ е прастара и е нормално да излезе на повърхността в тази криза. В условията на криза, където информацията е неточна, рисковете – големи, а действията са наложителни, реакциите се обуславят от много фактори. На първо място, различни интереси, често несъвместими, икономически и обществени. На второ място, политическата култура на дадена страна, с един открояващ се елемент в момента – доверието в държавните структури. На трето място, механизмите на вземане на решения и организирането на подкрепа, които също са различни в различните държави. Не по-малко важни са дълбоко вкоренените традиции и нагласи по отношение на здраве и здравеопазване, към хигиената, към смъртта. Всичко това в условията на криза води до доста експлозивна смес от различни възможни реакции.
В Холандия, от друга страна, моделът е консенсусен, в смисъл, че твърдата ръка никога не е много твърда, а се търси диалог, съобразяване с нагласите на всички слоеве и интереси. Така например експертите бяха против затварянето на училищата, но правителството се принуди да направи тази стъпка под натиска на учителите, най-вече.
Също така, холандците са доста спартански настроени по отношение на собственото си здраве, което намира отражение и в системата на здравеопазване. Излишни тестове, профилактики, изследвания, тук не се правят. Много емигранти, които са свикнали или на американските методи на презастраховане, или на южняшкото раздаване на антибиотици и други лекарства с шепите, се оплакват, че тук не се отнасяли сериозно с тях. Това обяснява в момента изключителната сдържаност по отношение на тестовете.
(…)
Освен това, известно е, че Холандия е водеща по отношение на законодателството около евтаназията. Много хора от чужбина, които не разбират тази специфика, нададоха вой, че видите ли, оставяли сме възрастните хора да умрат! Не е така. За всеки индивидуален случай се взема решение. Много от възрастните си имат завещания с изричен отказ от реанимация и предпочитат да си умрат спокойно у дома, вместо самотни в карантина в интензивното. Това изглежда озадачаващо отстрани, но се приема за нормално и мъдро решение тук.
Така че холандският модел е деликатен баланс между необходими мерки, включително репресивни, ако се налага; уважение към свободата и отговорността на всеки един; политически натиск и непрекъснато търсене на консенсус и широка подкрепа при всяка стъпка; солидарност на всички нива, с много спонтанни инициативи; и някакво калвинистко приемане на ситуацията, която отстрани изглежда като непукизъм и лежерно отношение.“
Автор: Елена Атанасова/Facebook
