Завършил е Висшия институт за физическа култура и спорт (сега НСА), със специалност Туризъм-алпинизъм. Доц. Бешев е осъществил множество изкачвания на почти всички категоризирани алпийски маршрути у нас. Неколкократно е посещавал Татрите, Карпатите, Кавказ, Памир и Памиро-Алай. Има изкачвания в Андите, Монголски Алтай и Андите.
Споделяме Ви разказа на самия доц. Сандю БЕШЕВ, историк на българския и световен алпинизъм:
Вчера се закриха XXXIII летни Олимпийски игри в Париж, Франция. Като алпинист аз никога не съм имал пряко отношение към това най-велико спортно събитие. Нас алпинистите, вместо публиката ни аплодират боговете, както често се изявява един от героите ни от „Еверест-84”.
Но по един от многобройните въпроси около настоящото събитие се случи така, че по някакъв начин и моето име се вплете в една олимпиада и то е през 1980 година. Олимпиадата трябваше да се проведе в Москва, но по някои политически причини почти половината от традиционно участващите държави тя бе бойкотирана. Нямаше ги всъщност най-силните държави и спортисти. Въпреки това тя се състоя. От Гърция, през България както си му е редно от ръка на ръка се пренесе и Олимпийският огън на ХХII- те Олимпийи игри.
Точно в 12.00 ч. на 26 юни 1980 г. на прохода „Промахон” факелът на огъня бе поет от великия ни спортист Боян Радев, за да навлезне на наша земя. През Благоевград, София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Шипка и Русе, след общо 935 км, Българските спортисти предадоха огъня на румънските си колеги.
На 27 юни в 18.30 часа на границата между двата окръга Пазарджик и Пловдив – „Братската могила” легендарната ни лекоатлетка Лиляна Томова приема щафетата от не по-малко известният пазарджишки тежкоатлет Йордан Биков. В това си изложение аз нямам намерение да описвам подробностите, които съпътстваха това важно събитие.
По предварително предложен и одобрен план по 62-километровото трасе на Пловдивски огръг огънят се пренася от 62-ма изявени пловдивски спортисти, спортни деятели и някои първенци от трудовия живот на страната, или всеки факлоносец имаше да премине в лек бегом точно 1 километър. Като един от тези, на които бе поверено това високо признание в следващите редове ми се иска да ви върна 44 години назад във времето.
След като огънят „пренощува” на римският стадион на „Джумаята” на 28 юни още от 6.57 часа той поема своя път. Моята отсечка, през която трябваше да пренеса и съхраня огъня бе само на няколко километра преди гр. Садово
Щафетата приех от проф. Иван Делов, по това време председател на студентското д-во „Академик”. Преминах определеното ми разстояние в съпровод от две млади момчета от спортното училище, имената на които за съжаление вече не помня. Предадох го на Героя на социалистическия труд – кравактата от местното АПК, името на която също не помня. Видно от снимката, която предлагам факлоносците са трима. С бяла екипировка, специално изработена в Япония е титулярът – аз. С тъмна екипировка, също произведена в Япония са и двамата ми асистенти.
Сега, когато се връщам 44 години назад във времето, използвам случая, ако тези тогавашни момчета са в Пловдив и се познаят на снимката да ми се обадят – 0898/343-775. С удоволствие бихме изпили по чаша кафе и да си поговорим за олимпиадата.
Иска ми се отделя и няколко думи за момичето, което прие щафетата от мен. Тя бе младо момиче от гр. Садово, което нямаше нищо общо със спорта, но в ежедневната си дейност бе заслужила да й се повери едно толкова отговорно дело, съпътстващо още по-отговорно спортно събитие. Работила бе в кравефермата на АПК гр. Садово и бе станала горада носителка на едно от най-виските държавни отличия. Бе удостоена със званието Герой на социалистическия труд. Правилникът за тримата носители на щафетата бе абсолютно точен в своите изисквания – показаната на снимката екипировка. Момичето, обаче категорично бе отказало да облече симпатичните къси спортни панталонки. Но, със специалното разрешение на ОК на БКП въпросът бе решен – тя пое Олимпийският огън от мен, облечена в анцуг
За наша радост цялата екипировка, с която пренесохме огъня си остана наш много ценен спомен. Днес, обаче нито една част от нея не пазя. Но, в продължение на 44 години всяка сутрин когато вляза в хола си факелът ме гледа от рафтовете на библиотеката. С голямо удоволствие разказвам на приятели и познати, които са ми на гости.
Факелът е с дължина 57 см, тежи около 550 гр. Пълненето на резервоарчето с газ е напълно достатъчно, да поддържа пламакът поне още петнадесетина минути, дори и при най-бавното допустимо темпо по километровия маршрут. Изгасването на пламъка се счита за голям провал. Факелът се съпровожда от кола, в която има специалисти, готови всеки момент да отрeагират, ако се случи нещо. За щастие до сега не се е случвало никога. Самото запалване на огъня по време на откриването става от най-титулования спортист на страната домакин и гори до последния старт на олимпиадата.
Разказа за Вас един от 62-та факлоносци на Пловдив – доц. Сандю Бешев.
