В своята страница „Разказите на живота“ талантливата Йорданка Петкова споделя вдъхновяващ разказ за очарованието и неповторимата атмосфера на родопското село Лилково. Чрез богатия си език и живописни описания, тя успява да пренесе читателите в сърцето на това малко кътче от България, разкривайки неговата история, култура и природна красота.
Чрез своя разказ в „Разказите на живота“, Йорданка Петкова успява да представи село Лилково като място, където времето сякаш е спряло, запазвайки в себе си истинската същност на българската душевност и красота. Нейните описания вдъхновяват читателите да посетят това приказно кътче от Родопите и да се потопят в магията, която то предлага.
С умение и любов към детайла, Петкова превръща разказа си в ода за красотата, традициите и духа на село Лилково, оставяйки трайно впечатление и желание за лично преживяване на описаното.
Вижте нейния пост вдъхновен от Лилково:
“Силната молитва към Бога се поднася със сълзи
Село Лилково. Достолепна и красива църква на фона на синьото небе и зелената планина, подпираща го отдолу. За моя радост храма беше отворен. Една- две минути и очите свикват с тъмнината вътре. Скромен и ненатрапващ се пазител на църквата, ни поднася свещи и ни оставя насаме с иконите и личните ни молитви.
След усамотението идва ред на моето “ любопитство“. Да отидеш в храм и да не разбереш историята му е огромна душевна липса. Силата на всичко е в историята. А църквата “ Свети Архангел Михаил“ имаше в изобилие. Започната през 1854 г. и завършена след войната през 1859 г.
Това научаваме от сладкодумния мъж, отдал се на службата му.
Минаваме през темите за морал, вяра, чудеса и…лични истории за чудеса.
Костадин Вълчев се оказва племенник на йеросхимонах Пахомий. Негова възпоменателна табела ни посрещна пред църквата.Бил дълги години библиотекар в манастира “ Свети Георги Зограф“ в Света гора.
Родил се през 1922 г. Когато порасъл, родителите му го изпращат в Пловдив да учи занаят в една работилница. От недохранване и от работата, се разболява от костна туберкулоза. По онова време нямало лек и си отишъл в Лилково да си чака края. Но майка му го води при баба Бона Велинова от софийския край. Същата тази жена по царско време, е имала удостоверение от Светия синод, че по откровение свише, е открила над 70 църкви и манастири унищожени от турците.
Точно тази жена им казва, че момчето ще оздравее ако тръгне по пътя на вярата. Той се врича да служи на Бога и оздравява.
Мъжът ни разказва неща от живота му в Атон и в България.
Именно чичото му отваря очите към вярата.
До ден днешен Костадин пази църквата в селото.
Личната му история за чудо е изклютелна:
“ Аз имах доказан меланом. Отиваме с близки един петък на Кръстова гора. Измихме се със светена вода. В събота слязохме на Аязмото и там се измих с вода. Неделя се прибрахме. В понеделник се измих и избръснах..и…меланома го нямаше.“
Разказа ни за силната молитва. Когато си дошъл чичото на гости от Атон, и се отделил в съседната стая да се моли, се чувало как плаче.
“ Това е силната молитва „-
Каза ни нашия разказвач и ни остави в размисъл за днешното време на безморалност и безверие.
Оръжието срещу всичко това е в обратното- силен морал и чиста вяра.
