Катедралата „Нотрдам дьо Пари“ е символ на история, изкуство и духовност. С нейните мрачни колони, мистични витражи и вековна памет, тя е приютила безброй съдби – реални и измислени. Сред тях се нарежда и един български журналист, който по време на световната пандемия от COVID-19, принуден от обстоятелствата, превръща катедралата в свое убежище.
През 2020 г., по време на строгите карантинни мерки, Росен Янков – ерудит, писател и човек със силна връзка със словото – се оказва в Париж. Градът е пуст и заключен, а той, останал без подслон, се озовава в ситуация, напомняща за една от великите фигури на френската литература – Квазимодо. С чувствителност и интуиция, свойствени само на хора с изострено чувство за история и изкуство, Росен намира пролука в огражденията на „Нотрдам“ – катедралата, която все още е в руини след опустошителния пожар от 2019 г.
Бягството в „Нотрдам“
Влизайки в забранената зона, Янков открива вътрешността на катедралата в състояние на разрушение. Пепел, разтопено олово и останки от изгорели греди напомнят за трагедията, разиграла се преди година. Но за него това място става убежище – физическо и духовно. Тук, в мрачината и тишината на „Нотрдам“, той намира нещо, което едва ли би намерил в другите части на блокирания Париж – усещане за свързаност с вечността.
Неизбежност или съдба?
Тази необикновена съдба на Росен Янков поразително напомня на мрачната дума „ΑΝΑΓΚΗ“ (ананке), вдъхновила Виктор Юго за написването на „Парижката света Богородица“. Гръцката богиня на неизбежността сякаш диктува ходовете на този чувствителен човек, който не само оцелява сред руините, но и оставя своя отпечатък – буквално и преносно.
Когато последно разказва за това преживяване на своя колега Георги Милков, Янков споделя, че е оставил скрит надпис в катедралата. Какъв е той – остава загадка. Но същността на тази мистерия е много повече от игра със скрит знак; тя е призив към онези, които биха искали да търсят смисъл в забравеното, в разрушеното, в неочакваното.
Една история, която ще остане
„Нотрдам дьо Пари“ възкръсна от пепелта, но историята на Росен Янков ни напомня, че катедралите не са просто камъни и витражи – те са сцени, на които се разиграват човешките съдби. Янков, като съвременен Квазимодо, не просто пребивава в „Нотрдам“, а я вплита в своята лична история.
Днес, когато светът отново гледа към тази реставрирана сграда със страхопочитание, тя носи и малко от духа на този български журналист. Един човек, който, макар и незабелязан от големите хроники, е оставил своя знак – вероятно в някоя ниша, между камъните, като тайна, която чака своето време да бъде разкрита.
Историята на Росен Янков ни напомня, че в катедралите на света, физически или метафорични, винаги има място за човешки съдби, които осветяват техните сенчести кътчета.
Из поста на писателя:
Georgi Milkov
