През 1928 година международната гара Карфранк била най-голямата в Европа. Тя била най-важният транспортен център, който в продължение на 50 години свързвал Испания и Франция.
Карфранк била популярна и сред кинорежисьорите. На нейната територия често се снимали филми, като например сцени от култовия „Доктор Живаго“.
Заради колосалните си размери – платформи с дължина над 200 метра, разкошна фасада и необичайно местоположение – в планината на надморска височина 1200 метра, гарата си е спечелила прозвището „планинският Титаник“.
От гледна точка на архитектурата, тя е отличен пример за комбинация от класицизъм и ар нуво. Като основни материали за строителството са използвани типичните за класицизма мрамор, бетон и стъкло.
За съжаление гарата престана да функционира през 1970 г., когато в резултат на влакова катастрофа мостът, свързващ Франция и Испания, е разрушен. Финансовият натиск от страна на френската национална железопътна компания принудил френското правителство да се откаже от реконструкцията на моста, което довело до затварянето на границата между Испания и Франция в този участък.
След това обслужването на „планинския Титаник“ станало нерентабилно за испанското правителство и работата по гарата била спряна.
Интересно е да се отбележи, че в един от тунелите, съседни на Канфранк, е построена уникална изследователска лаборатория на дълбочина 850 метра. Нейното разположение давало възможност напълно да се защити лабораторията от космическата радиация, което позволило свободно провеждане на научни експерименти с тъмна материя.
По този начин, въпреки че гарата не функционира от 50 години като транспортен център, тя продължава да е полезна за света.
В момента основната територия на гарата стои изоставена, но управляващата компания продължава да поддържа фасадата в прилично състояние. Испанските власти имат големи планове да превърнат гарата в луксозен хотел.
Това би вдъхнало нов живот на „планинския Титаник“, който все още пази останки от предишния си блясък.