Големият закрилник на Марково е дело на толкова много хора, че бройката им отдавна е загубена,пише trafficnews.bg
Хрониките обаче започват да пишат неколцина доброволци. Идеята се ражда през 2012 година, когато групата ентусиасти, жители на селото, се връщат от почивка в Драма, Гърция. Те забелязали как на един хълм край пътя, около който има мраморна кариера, изпъква огромен християнски символ, построен от камъни.
„Хрумнало им колко хубаво би било над нашето село да има такъв кръст. Известно време идеята стояла в зародиш, докато един ден баща ми не се разхождал из природата и видял един голям храст Хвойна, наподобяващ кръст. Казал си – Това е мястото! Сподели идеята с приятели и в един момент се оказа, че ентусиастите да помогнат са изключително много. Затова и той не харесва, когато заслугите се приписват на него“, споделя Нина Петрова – дъщеря на един от радетелите на идеята пред медиата.
Марковци решили да изградят християнския символ от камъни, по подобие на онзи в Гърция. Трудното дошло с това, че районът там въобще не е каменист, затова се наложило да събират постепенно материал от местността.
„Пренасяхме доста време камъни на ръце. Лека полека обаче забелязахме един интересен феномен. Съвсем непознати хора, които минават около кръста, започнаха да пренасят по камъче и да допринасят за изграждането на вече 28 метра кръст. Има хиляди камъни, поставени от стотици хора“, допълва още Нина.
С годините кръста се разраствал, но камъните се захабявали, а люляци и плевели превземали формата му. Това наложило нова грижа, а групата доброволци от селото се събирали периодично, за да плевят и пребоядисват камъните.
„8 години по-късно мъжа ми и един негов приятел решиха, че би било чудесно, ако кръстът над Марково свети. Той сподели идеята си и много хора се включиха в процеса“, споделя още Петрова.
Организацията по осветляването въобще не е била лек процес, но с упорит труд към настоящия момент 28-метровият кръст е ограден със светещи кабели.
За всички от Марково кръстът е много личен символ, който според тях закриля населеното място. Радетели на идеята споделят, че християнският символ никога не е ставал обект на посегателство, а напротив – носи невероятна радост на всички, допринесли малко или много за сътворяването му.
