ХОРАТА СИ ОТИВАТ, НО ЛЕГЕНДИТЕ И ИСТОРИЯТА ЗА СЕЛАТА ОТ “РОДОПИ“ ОСТАВАТ

0
956

Легенда – това е кратка история за свръхестествено, въображаемо или реално събитие, което се наследява от поколение на поколение и може да бъде устно или писмено. Всяко населено място – било то село или градче има своята история! Има своите уникални легенди предавани от уста на уста! За съжаление хората си отиват, но историята и легендите остават, за да пазят спомена жив!

Община „Родопи“ е представена от 21 селища – кметства, кметски наместничества и населени места, 7 от които са планински.

Селищата, които формират облика на Община „Родопи“са:
Белащица, Бойково, Браниполе, Брестник, Брестовица, Дедево, Златитрап, Извор, Кадиево, Крумово, Лилково, Марково, Оризари, Първенец, Ситово, Скобелево, Устина, Храбрино, Цалапица, Чурен, Ягодово.

Всяко от тях има много повече история и легенди, но с тази статия искаме да предадем част от тях!

БОЙКОВО

  • Легендата за трите сирачета Бойко, Явор и Сотир израснали под грижите на дядо си, който като остарял и немогъл да ходи през балкана в Беломорието отсяда в едно закътано място в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. После Бойко полага основите на това място, където днес е село Бойково, Явор прави това на мястото където днес е село Яврово, А Сотир – където днес е село Сотир- Храбрино. Признателните внуци посещават много често своя вече стар дядо, носят му подаръци и храна.Пътувайки към дядо си, на въпросите на хората, които срещат по пътя те отговорят че отиват при дядо си. Така юртата получава името Дедово.
  • Друга легенда разказва че поради избухнала зараза, която мори всичко, юнак Бойко се наложил и селото е преместено на сегашното място.
БРЕСТНИК
  • Легендата е свързана с местността „Манастирското”. Тя разказва, че поради честото минаване на черкези и турци, особено в началото на турското робство и постоянното притеснение на селяните, те са принудени да се присъединят към чифликчията /спахията/, който се намира на днешното местоположение на селото. Той закриля хората в замяна те работили в чифлика му.
  • В сегашния център на селото е имало блато. В това блато /езеро/ се удавило детето на спахията. Същия заповядал на селяните да засипят блатото.

БРАНИПОЛЕ

  • В праисторическите времена на мястото на селото се е намирало тракийско селище. В днешно време от него е останала малка могила. Старото име на Браниполе е Ахланово, което се интерпретира по два начина: „лахана“ на гръцки означава зеле и от там да е дошло Ахлан. На турски това означава „ясно поле“, което се доближава до съвременното му име много по-точно. Навремето селото е било чифлик.

БЕЛАЩИЦА 

  • Село Белащица е село на хиляда години. Според легендата Никифор Ксифий (управител на Филипополис от 1018 г.) има голям принос за поражението на цар Самуил през 1014 г. при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император Василий II му подарил 15 000 от пленените Самуилови войници. Ослепените войници, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което след това нарекли Белащица. Никифор Ксифий, построява манастир Св. Георги, който се намира над селото.
БРЕСТОВИЦА
  • Легендата за Трифон Зарезан – свързана с отрязването на носа на светеца, когато зарязвал лозето.
  • По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през халколита. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на тракийския конник, сребърни монети и др.
ДЕДЕВО
  • Селото се заражда в периода на началото на потурчването на населението в Родопите, около 1656г.В землището на съседното село Ситово живеят няколко семейства скотовъдци, които тук намират добра паша и сладка бистра вода.

ЗЛАТИТРАП

  • Село Златитрап се намира на 3 км от град Пловдив. ЖП гара „Тодор Каблешков“ е разположена в единият край на селото, и е на железопътната линия София-Пловдив.Сирни Заговезни — един от характерните празници, които се провеждат ежегодно в селото, е кукерският празник ден преди Сирни Заговезни. Началото на тази традиция е поставено през 1989 г. и продължава и до днес. Празненството започва с кукерско шествие, по време на което кукерите преминават през всеки дом и гонят злото.

ИЗВОР

  • Предполага се, че селото е основано от бягащо по време на османската власт население, идващо от Македонската част на България. Коренните жители говорят на диалект характерен за Македония- ‘ке ида‘ке дода. Има и такива фамилии- например Трайкови, които се срещат най-вече в македонско. Първоначалното място на селото е по-нагоре в планината, където и сега има руини и зидове от къщи, както и плодни дръвчета. Наблизо се намира и път, който е покрит с каменни плочи, вероятно построен от римляните.
КАДИЕВО
  • Селото съществува от ХІV до ХVІІ век. Името му е дадено от турски кадия, който гостува в селото и е много добре посрещнат от селото. В знак на благодарност, когато си тръгва той пожелава селото да се нарече Кадиево.

КРУМОВО

  • Крумово е основано през 1639 година под името Паша махале, като поселище на работниците в местния турски чифлик, то започва своето начало с 5-6 къщи. По документите на Шахабедин паша то е било подчинено на с. Бресник(Кара агач). Жителите му са отивали там, за да се снабдят с необходимите документи по гражданско състояние, имотно положение и други. Според мнението на много стари хора и непотвърдени данни се допускало, че първите преселници около чифлика на пашата в земите на сегашното Крумово са от Кара агач.
ЛИЛКОВО
  • Селището възниква със същото име пред 3-4 000 години преди новата ера, по документи селото е отбелязано за първи път като селище Лалка-община в същите землищни граници, със същото име на селото и с местен ръководител – Тарзос (тракийско име на местен водач, ръководител въстанието срещу римляните през 1083 година.)

МАРКОВО

  • Най-ранните сведения за съществуването на селото, под името „Село Маркова“ са в т.нар. „Марковско вакфие“ на Исмаил бей от март 1472 г. За името съществуват три хипотези. Според една легенда, името на селището произлиза от Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето предание, името произлиза от тракийската дума „мар“, което ще рече вода (оттам и името на местността „Марата“ – мястото, където е римският каптаж) и турската дума „кьой“ – село, сиреч „село при вода“, по-късно е побългарено на Марково. Това е по-приемливата хипотеза и е обяснима с това, че римляните са каптирали именно извора в местността „Марата“, намиращ се на около половин километър югозападно от селото, за водоснабдяване на Тримонциум. Този извор се използва и днес.
ОРИЗАРЕ 
  • Името на селото е свързано с производството на ориз.
  • Селото се намира на десния бряг на р. Марица, на 5 км западно от Пловдив. Землището е равно и подходящо за оризища.

ПЪРВЕНЕЦ

  • Село Първенец има богата история. От античността, през средновековието и най-вече Възраждането, когато в селото има оживена стопанска и духовна дейност. Различните епохи дават отражение и на името на селището – ВърловоДермендереФердинандово. Във Върлово е построена една от най-старите църкви – „Света Фотиния“ – около 1700 г. В Дермендере през 1848 г. от братята Гюмюшгердан е създадена втората фабрика в България. В началото на 20 век във Фердинандово се заражда интензивно земеделие и се активизира местната търговия. Селото е неразривно свързано и с най-българското дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
СИТОВО
  • В земището на село Ситово е живяло древно тракийско племе „сити”. Те произлизат от „бесите” – едно от най-военнолюбивите тракийски племена.
  • Според преданието Орфей е пребивавал Щута-града, това са забележителни скали между селата Лилково и Ситово.
  • В землището на Ситово се носи мълва за силно лековитата вода, която привлича хора от цялата страна, които принущуват край извора.
СКОБЕЛЕВО
  • Корените на селото водят началото си от съседното село Чурен.
  • При насилственото ислямизиране на населението от родопския регион, по времето на Османското владичество, част от родовете напускат село Чурен и се заселват във временни махали на около 10-12 км.. След освобождението през 1880г.и поради трудните условия на живот, хората, обитавали тези махали повече от 100 години, решават да изберат ново място, на което да изградят заедно едно ново село. Като ехо достигат в това отдалечено малко селце вестите за великите победи на руския генерал Скобелев и в негова чест жителите решават да го наречат село Скобелево.
УСТИНА
  • В местността Калето в селото се намира пещера с малък отвор. Преданието гласи, че бездетни семейства, които преминат през отвора се ощастливяват с рожба.

ХРАБРИНО

  • До 1934 година името на селото е Сотир, а до 1960 година – Свети Спас.
  • Храбрино е старо село, съществувало през Средновековието. Сведения за селото, под имената „Ситур“ и „Сотур“ има в турски регистри от 1489(Istanbul – BOA, TD 26, s.127 – село Ситур), 1530(Istanbul – BOA, TD 370, s.96 и s.101 – село Сотур) и 1695 г.(Istanbul – BOA, MAD 3604, s.70-87 – с описите на селищата от нахията Коюн тепеси на каазата Филибе (Пловдив), сред които е и село Сотур (Храбрино), описано като изцяло християнско село, наброяващо 25 български християнски къщи. Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ описва подробно село Сотир и усилената подготовка на жителите му за Априлското въстание. Събитията се развиват в дома на Рангел Тепавичаря.
ЦАЛАПИЦА
  • През ХІІ век кръстоносците настъпват от запад към Иерусалим. Те са предвождани от испански крал. С него е и бременната му съпруга. В такова състояние тя не могла да продължи, затова е оставена в местността „Каламица”, а заедно с нея голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарва повече от две години и създава цяло селище. Жената на краля се нарича Цалапица, новосъздаденото селище е наречено на нейно име.
ЧУРЕН
  • Старо селище, заселено от траките преди времето на Римската империя, като център на турската империя, означено в редица карти от 16-17 век като административен център на Турската империя.
ЯГОДОВО
  • Легенда за каменният мост, построен на река Чая: Тя разказва, че при градежа на този мост, майсторите зидари са вградили стъпките на цял кервен- и на хора, и на биволи, дори и тия на едно куче – в основите на моста, за да го иззидат цял и непоклатим. Вследствие на това вграждане целият керван загива.
  • Легендата е свързана с апостолите Петър и Павел- разказва, че на Петровден може да се работи до обяд, защото според народа Свети Петър разбира колко е важно зърното да бъде прибрано навреме. На Павльовден, обаче има абсолютна забрана да се работи домашна или полска работа, защото Апостол Павел ще се разгневи и ще опожари нивите.

Ще се радваме да ни споделите още такива на вас известни истории и легенди!

Можете да ни пишете на :  novini_rodopi@abv.bg

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here