Баби от високопланинските села край Пловдив очакват с нетърпение пътуващия магазин на КООП не само за да се заредят с хляб за седмицата, но и с надеждата най-сетне да се докоснат до еврото. За повечето от тях новата валута все още е непозната – някои не са я виждали на живо и се надяват да я получат като ресто след пазаруването.
„Повечето не са виждали новата валута и се надяват днес да я получат като ресто. Някои се притесняват как ще я пресмятат. Успокояват се, че момчето от КООП магазина е добро и няма да ги излъже“, разказва Росен Ангелов, кметски наместник на село Скобелево.
Скобелево е едно от най-високите села в община „Родопи“. Намира се на около 40 километра от Пловдив и от години там няма действащ магазин, банкомат или пощенски клон. Постоянно живеещите са около 44 души, предимно възрастни хора. Пенсиите си те получават по стария, но сигурен начин – инкасов автомобил на пощата в Стамболийски носи парите на определена дата. Кметът отключва стаята на бившия пощенски клон, а хората от третата възраст търпеливо се нареждат на опашка.
Подобна е ситуацията и в село Руен. И там възрастните хора разчитат на „магазина на четири гуми“ и тази седмица очакват за първи път да се докоснат до новата валута. Част от тях обаче са решили да оставят пазаруването и сметките на по-младите и по-оправни членове на семейството.
Съвсем различна е картината в едно от най-големите и близки до Пловдив села – Първенец. Там проблеми с еврото няма.
„Банкоматът работи нормално, с изключение на няколко часа на 31 декември. Вълнението беше голямо, когато възрастните хора от селото се наредиха в пощата за първата си пенсия в евро“, коментира кметицата Ренета Плевнелиева.
По думите ѝ някои от възрастните вече предварително изчислявали колко евро трябва да получат, други се чудели дали валутата ще стигне за всички на опашката. Общото между всички – и в малките планински села, и в по-големите населени места – е притеснението от новото и надеждата, че преходът ще бъде честен и разбираем.
За бабите в отдалечените села еврото не е просто нова валута. То идва заедно с хляба, с краткия разговор пред пътуващия магазин и с увереността, че дори далеч от града, няма да бъдат забравени.
