ГЕРГЬОВДЕН (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) е комплекс от празници в България, чествани на 6 май.
Празнува се църковният празник на Свети Георги Победоносец (затова е и имен ден) и се провеждат свързани с култа към светеца фолклорни тържества и ритуали, обединявани под името Ден на овчаря. Едновременно (в различни времена и понастоящем – 2024 г.) и отчасти във връзка с другите – Денят на храбростта и празник на Българската армия – официален празник в Република България.
На този ден Българската православна църква чества паметта на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, традиционно възприеман като светец-войн и светец-покровител на различни военни съсловия и помощник във войните.
Тъй като Св. Георги Победоносец е възприеман като светец и в исляма и поради близостта или общия произход с християнските общности, денят се празнува донякъде и от мюсюлманите.
За днешният празник Гергьовден, в народните песни се говори, че е „по-личен от Великден”. Поверията и легендите за св. Георги му преписват митични свръх човешки качества. В ритуалният култът към светеца се изпълняват обреди, ознаменуващи възраждането на природата.
Гергьовден се пада точно в разцвета на пролетта, след него вече настъпва лятото; с Гергьовден започва, а с Димитровден завършва лятната половина на стопанската година.
Свети Георги може би е най-почитания български светец.
Той властва над ниви и стада, от него зависи тяхното плодородие; фолклорът го описва като могъщ юнак, които убива триглавата ламя, от която след отсичането на главите й потичат три реки с мляко, вино и пшеница.
Преди изгрев слънце на празника се берат лековити билки и треви, от тях се вият китки, които връзват на котлите за мляко, хвърлят в нощвите и върху печеното агне, закърмят с тях овцете и добитъка, запазват ги за лек през годината.
