Тихо и незабелязано, както от години се случва в милата ни татковина, заглушено от предизборните обещания на отявлени безродници, кандидати за огромни заплати в евро се навършиха 143 ГОДИНИ ОТ БОЯДЖИШКОТО КЛАНЕ ОТ 1876 Г.
В българската история има едно кърваво събитие, което сякаш е потулено или за него умишлено не се говори. Това е Бояджишкото клане.
КЛАНЕТО В БОЯДЖИК И ИЗВЕСТНО ОЩЕ КАТО „КЪРВАВОТО ХОРО“! Това е едно от най-масовите кланета над българския народ по време на османското владичество. По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане.
На 11 май 1876 г. селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на българските първоучители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните поставили въоръжена стража в края на селото. По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.
Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца.
В съседното село Болярско са скрити около 50 деца на възраст от 13 до 17 години, но голяма част са издадени и отведени от турците в местността Рачерски мост, след което преди да ги убият са накарани да играят хорото, останало в българската история като „КЪРВАВО ХОРО“.
Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади. С надежда да се спасят, младите се съгласили. Музиката засвирила и те заиграли тежко сватбено хоро. Със звуците на кавала започнало и свистенето на ятаганите, децата по едно падали посечени.
Турците не позволявали на никое да напусне хорото. Така последните е трябвало да играят върху телата на своите братя, сестри или приятели… След това турските заптиета с пищов доубиват всеки от упор.
След оттеглянето на турците става ясно, че един не бил доубит – раненият в корема Тодор Вълчев Русев, който успял да отхвърли телата върху себе си. Той е единственият оцелял, който разказва зловещата история за Бояджишкото кърваво хоро, което е част от историята на България по време на петте века ТЕРОР.
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. Бояджишкото клане е определено от историците като третото по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото. В него загинават 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници – Желязко Колев и Господин Иванов.
Сред убитите е и дядото на Джон Атанасов, а неговият баща Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития.
Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви.
