Това е историята на един отрицателен тест за бащинство, генетичен химеризъм и мъж, чието дете е било „заченато“ от неговия собствен нероден близнак.
През юни 2014-та във Вашингтон, след поредица от процедури, свързани с фертилността, на бял свят се появява малко момченце от двойка, която остава анонимна. На пръв поглед раждането изглежда съвсем обикновено, поне докато не е извършен рутинен кръвен тест, който показва, че има несъответствие между кръвните групи на родителите и бебето. Лекарите са озадачени, а мъжът е помолен да си направи тест за бащинство. Оказва се, че той не е бащата.
Извършените научни проучвания потвърждават, че не става дума нито за изневяра, нито за грешка в инвитро клиниката. Оказва се, че мъжът е химера, без въобще да подозира за това – т.е. индивид, съставен от клетки с повече от един набор ДНК, а бащините гени принадлежат на неродения близнак на мъжа, който е бил изгубен в началото на бременността.
Този случай става обект на научно изследване, публикувано през 2017-та в Journal of Assisted Reproduction and Genetics. Изследователите обясняват, че генетичните тестове показват, че мъжът и детето споделят едва 25 процента от своята ДНК – същото количество, което се споделя и между чичо и неговите племенници. От друга страна, истинският биологичен родител би трябвало да споделя цели 50 процента от своето ДНК с детето си. Именно тук нещата малко по малко започват да си идват на мястото и изследователите решават да проучат идеята дали не става дума за химеризъм.
Тетрагаметичният химеризъм е разновидност на вродения химеризъм. Това се случва, когато две отделни яйцеклетки се оплождат от два различни сперматозоида, а след това един от ембрионите абсорбира другия по време на ранните стадии на развитие. Хората с този тип химеризъм имат два набора ДНК в различни части на тялото си (и дори две кръвни групи или различни цветове на очите). И преди химеризмът е откриван у хора, но се смята за изключителна рядкост. През 2009-та американската певица Тейлър Мул открива, че има тетрагаметичен химеризъм, след като си изследва рядко родилно петно по средата на тялото си (едната страна на тялото и гърба ѝ изглеждат малко по-червеникави). Броят варира, но според повечето източници до момента са документирани едва около 100 случая при хората.
Случаят на мъжа от Вашингтон обаче е дори по-необичаен, тъй като клетките от неродения му близнак са се наместили в собствените му репродуктивни клетки. Това от своя страна довежда до формирането на сперматозоиди с две коренно различни клетъчни линии. С други думи – някои от сперматозоидите са „негови“, докато други съдържат генетичния материал на неродения му близнак. Когато извършват теста за бащинство, учените използват клетки от бузите на бащата, които съдържат единствено и само неговите собствени гени, а не тези на близнака, които могат да бъдат открити в сперматозоидите. Именно така получаваме и необикновения резултат.
По-късно жената забременява отново от същия мъж и ражда второ момченце. Този път обаче детето притежава 50 процента от неговата собствена ДНК. Това означава, че двете деца не са (технически погледнато) братя или полубратя – те споделят 37,5 процента от своите гени. Същинските братя и сестри споделят около 50 процента от своята ДНК, докато полубратята и сестрите – около 25 процента.
Подобен случай е описан подробно в New England Journal of Medicine през 2002-ра. Карън Кийгън и нейните възрастни синове си правят ДНК тест, тъй като майката се нуждае от бъбречна трансплантация. Оказва се обаче, че тя не е техният биологичен родител, а самата Карън е с тетрагаметичен химеризън.
„Дори генетиците са изумени от това“, казва Бари Стар, генетик от Станфордския университет, който е участвал в случая от Вашингтон.
Стар подозира, че вероятно е пълно с подобни случаи на химеризъм, но те остават скрити, защото не демонстрират явни физически признаци. С възхода на леснодостъпните ДНК тестове обаче, това може и да се промени съвсем скоро.