Форт Бахрейн през погледа на журналиста Георги Милков

0
82
Уникално място и известна забележителност на Манама е крепостта Калат Ал-Бахрейн, известна още като крепостта Бахрейн и крепостта Надир Шах.

Тази сграда е изкуствен хълм, издигнат от жителите на града. Времето на неговото създаване отнема огромен период от време – от 2300 г. пр. н. е. до 18 век сл. н. е. В процеса на изграждането му са участвали представители на различни слоеве от населението, народи и далечни страни, имало е също перси и португалци.

Българският журналист Георги Милков посети това вълшебно място и разказа за него в своя фейсбук профил:

“Преди да си тръгна от Манама реших да си направя едно селфи на Форт Бахрейн – тукашната Баба Вида, така да се каже. Отидох малко преди залез, защото мнозина посетители правят грешката да ходят там посред бял ден, когато слънцето прежуря и на снимките им всичко изглежда като една безформена купчина камъни, стоварени насред бледосивкаво пепелище.
Когато денят преваля, принципно е и най-подходящото време за съзерцание.
От крепостната стена на изток се виждат небостъргачите на модерния град – финансовото сърце на Арабския свят. От другата страна на зидовете, издигнати от португалците през XVI век, сякаш е селска идилия, а лек полъх на вятъра подсказва, че някъде наблизо има конюшни.
Старият форт, придобил ясни контури от последните лъчи на слънцето, е най-подходящото място, човек да се опита да се върне назад в историята на тази страна, която винаги е била като врящ котел от противоречия. По-голямата част от бахрейнците изповядват шиитския ислям, за разлика от кралското семейство и елита на страната, които са сунити.
За битките на различните мюсюлмански секти тук може да се напише многотомник. Какви ли не „защитници на правдата“ са кръстосвали саби по тия земи, но вероятно една от най-впечатляващите истории е от Х век, когато карматите – малка, но особено войнствена секта, чиито вярвания съчетавали исмаилитски ислям с персийски мистицизъм – установили на територията на днешен Бахрейн не само база, но и цяла държава, в която благата се разпределяли поравно.
Има изследователи, които смятат, че карматите са успели да направят първото комунистическо общество, което продължило съществуването си за поне едно поколение на голяма територия, много преди познатите ни „успехи“ от ХХ век.
Карматите водили дълги войни с Абасидския халифат и дори нападнали свещения град Мека. Избили част от поклониците, други взели в робство и на тръгване най-безцеремонно задигнали от Кааба свещения черен камък, за когото мюсюлманите вярват, че е изпратен на хората от Бог след грехопадението на Адам.
Занесли светинята в земите на днешен Бахрейн, вярвайки че ще пренасочат потока от поклоници (и всички свързани с това приходи) към своята държава.
Пазили го повече от две десетилетия, но никакви пилигрими не посмели да пристъпят в земите им, затова накрая склонили да го върнат срещу голям откуп. Сложили го в една торба и го занесли до Куфа, в днешен Ирак, където хвърлили чувала в двора на джамията. Камъкът се счупил и бил върнат в Мека на парчета.
Като изключим малки отломки, които днес се намират в Истанбул, останалото от камъка си е все така в източия ъгъл на Кааба, където могъщата му притегателна сила завихря нескончаем поток от поклоници всяка година и всеки ден по пет пъти сочи посоката за молитва на милиарди мюсюлмани по света.
Християнстовото в Бахрейн също има дълга история, която започва още през III – IV век, но след Ефеския събор през 431 г. и появата на несторианството – тази християнска секта бързо намира разпространение тук. Днес сред местните хора все още има много християни, но разбира се, по-голямата част от 15-те хиляди изповядващи католизицма, са чужди граждани.
В Бахрейн има също зороастрийци и дори малка еврейска общност, която през 2008 г. излъчи Худа Нуну за посланик на Бахрейн в САЩ – първата в историята еврейка, станала посланик на арабска страна.
Преди това пък Алис Самаан, която е местна християнка, оглави горната камара на бахрейнския парламент, ставайки първата жена в Близкия изток на такава позиция. През 2011 г. тя бе изпратена за посланик на Бахрейн в Лондон.
Грижата за малцинствата и религиозната толерантност е политика, на която Бахрейн много държи и скорошното посещение на папата в Манама бе част от усилията по лъскането на този внимателно поддържан имидж.
За разлика от други страни обаче тук проблемите винаги са били свързани главно с мнозинството. Повечето бунтове през последните десетилетия идват от средите на шиитите, които представляват 60-ина процента от населението, без да се забравя, разбира се, ролята на съседен Иран в тези борби. След големите сътресения, започнали с т.нар. Арабска пролет и период на извънредно положение, сега в Бахрейн е спокойно. Разбира се, това спокойствие донякъде зависи и от развитието на събитията в съседен Иран.
Бахрейн не е нито най-богатата, нито най-населената, нито най-влиятелната сред арабските страни. Но е особено интересна. Стига да имаш време да се вгледаш в пепеливосивата и на пръв поглед безформена камара, която при подходяща светлина придобива причудливи очертания и виждаш темелите на многовековна история.“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here