Свлечената скална маса при бедствието запушва дренажната зона на река Хунза, която бързо се напълва до максимална дълбочина и създава ново езеро, като налага преместването на около шест хиляди души.
При природното бедствие са повредени и повече от 20 километра от магистралата Каракорум. Този път била единствената връзка с този отдалечен регион.
Пет месеца след бедствието езерото Атабад нараснало до впечатляващите 21 километра дължина
Езерото движещо се по тясната долина допълва изключителните красоти на долините на Гилгит и Хунза, които вече били изпъстрени с десетки планински езера. Езерото бързо се превръща в голяма атракция и туристи от Пакистан, района и света са привлечени от интересната му история и изключителната му красота.
Около езерото са създадени и малък брой хотели и къщи за гости, които могат да настанят желаещите да отседнат в близост до езерото. Самото то също може да предложи много възможности за забавление като се предлагат различни развлекателни активности като пътуване с лодка, джет ски и риболов.
Катастрофата в Атабад изцяло потапя четири селища – Айнабад, Шишкат, Гулмит и Гюлкин. Ябълкови овощни градини с дървета на стотици години, будистки реликви, джамии, храмове и дървени къщи – всичко се оказва под водата в езерото. Армията евакуира местните хора и временно ги премества в друга долина. Когато магистралата се наводнява обаче, превозни средства, пътници и товари трябвало да преминават през водата с дървени лодки и изпратените от правителството фериботи. Въпреки че днес пътуването в района е голяма забележителност за туристите, за местните жители, езерото е една от най-големите трагедии в историята на региона.
