ЕВДОКИЯ БЪЛГАРСКА

Княгиня Евдокия е забележителна, не само заради потеклото си, но и заради артистичната си същност. Тя се превръща в една от най-талантливите художнички на България и отдава живота си на изкуството.

0
415
Тя е наследница на цар Фердинанд I и княгиня Мария Луиза . Животът ѝ е белязан от трагично събитие – само 1 година след раждането си княгиня Евдокия губи майка си.
Тя, сестра ѝ княгиня Надежда и братята ѝ цар Борис III и Кирил Преславски остават единствено на грижите на баща си.
Въпреки това те се превръщат в едни достойни личности, особено Евдокия. Тя става първата дама на България и най-близкото доверено лице на брат си Борис III. Княгиня Евдокия е забележителна, не само заради потеклото си, но и заради артистичната си същност. Тя се превръща в една от най-талантливите художнички на България и отдава живота си на изкуството.
Неведнъж е подкрепяла българските евреи, дори им помагала да избягат тайно в САЩ и Англия и е заставала смело срещу хитлеристите. Любопитен период от живота ѝ несъмнено е изпепеляващата ѝ любов с политика Иван Багрянов. Страстта помежду им се заражда, когато Евдокия е едва 17-годишна.
Въпреки това е една бързозародила се любов, тя е силна, романтична и толкова искрена. Не умира, макар и да е била поставяна неведнъж на тежки изпитания. В разгара на Първата световна война Иван отива на фронта и за щастие се завръща от там и то с медали и ордени за смелостта си. Но за съжаление през това време Евдокия е изпратена в изгнание заедно с баща си в Германия.
Няколко години по-късно необикновената княгиня получава разрешение от Александър Стамболийски да се завърне в България. Любовта ѝ с Багрянов обаче не е затихнала дори за миг.
За съжаление обаче цар Фердинанд I е противник на идеята, тъй като Багрянов не е представител от аристокрацията. Разтревоженият баща дори споменава, че ако няма кандидати от подходящото потекло за Евдокия, то тя трябвало да остане стара мома. И така една красива любов умира.
След като по време на Втората световна война тя помага на толкова евреи да намерят свободата си и да избягат от кошмара на хитлеристите, е задържана. След 9 септември 1944 г. животът ѝ продължава в килия, където остава цели две години.
За щастие вината ѝ е недоказана и през 1946 г. ѝ е разрешено да напусне пределите на родината. До края на дните си княгиня Евдокия живее при сестра си Надежда и съпруга ѝ в Германия. Тя умира в старчески дом през 1985 г. на 87-годишна възраст.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here