ЕТО ЗАЩО ВЪЗРАСТТА МЕЖДУ 2 И 7 Е ТОЛКОВА ВАЖНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА МОЗЪКА

0
296

Когато Алберт Айнщайн бил малък, малко хора, даже никой, не предполагал колко забележителен ще е неговия принос към науката. Проговарянето му закъснявало и разтревожило родителите му до такава степен, че потърсили консултация с доктор.

Сестра му веднъж признала,че на Айнщайн „му било ужасно трудно с езика и хората около него се страхували, че никога няма да се научи“. Как така той се е превърнал от дете с потенциално забавено развитие в, ами… Айнщайн?

Отговор на този въпрос частично може да се търси в два подаръка, които Айнщайн получил от всеки от своите родители на 5-годишна възраст. Когато Айнщайн бил болен и цял ден лежал на легло, баща му дал компас. За Айнщайн това бил мистериозен уред, който запалил любопитството му към науката. Малко след това, майка му, която била талантлива пианистка, дала на Айнщайн цигулка. Тези два дара провокирали мозъка на Айнщайн в най-точния момент.

Детският мозък се развива с няколко скока, обуславящи така наречените критични периоди.

Първият скок се случва на около две-годишна възраст, а вторият по време на юношеството. В началото на тези периоди броят на връзките (синапсите) между мозъчните клетки (неврони) се удвоява. Две-годишните имат двойно повече синапси от възрастните. Поради факта, че синапсите играят голяма роля в ученето, удвоеното им количество позволява на мозъка да учи по-бързо от когато и да е в живота.

Ето защо преживяванията на децата в тази фаза имат дълготрайнo въздействие върху развитието им.

Първият критичен период в развитието на мозъка започва около две-годишна възраст и приключва, когато децата са на около седем.

Този период дава ключова възможност да се поставят основите на цялостното образование на децата. Четири от начините да се оползотвори този период са да се възпитава любов към учене, да се стремим към широк спектър от нови преживявания (вместо задълбочено познание), да се следи за емоционалната интелигентност и да не се гледа на обучението на малки деца просто като предшественик на „истинското“ образование.

Възпитавайте любов към ученето

Малките деца трябва да се наслаждават на процеса на учене вместо да се фокусират върху постижението. Възпитателите и родителите могат да подчертаят радостта от това да се опитват нови дейности и да се научи нещо непознато. Хубаво е да помогнем на децата да разберат, че грешките са добре дошли и са нормална част от ученето.

Този период е и времето за изграждане на правилно отношение към успеха и мислене за растеж – вярата, че талантите и способностите се развиват чрез усилия и постоянство, а не са просто вродени. Възпитателите би трябвало да избягват да поставят етикети или да правят генерализиращи изказвания за способностите на децата. Дори комплименти като „толкова си умен“ са контра продуктивни. Вместо това е добре да се акцентира върху постоянството и да се създаде защитена среда за учене. Децата ще обичат да учат, ако покажем повече ентусиазъм по време на процеса, отколкото при резултатите.

Фокус върху разнообразието, а не върху задълбоченото познание

Един начин да избегнем фокусирането върху крайните резултати по време на този период на развитие е да акцентираме върху пъстротата от нови познания, вместо върху задълбочено учене. Въвличайки децата в многообразие от дейности, ние поставяме основа за развитието на умения в много области. Това е времето да ангажираме децата с музика, четене, спортове, математика, изкуство, науки и езици.

В своята книга „Range“ Дейвид Епстайн твърди, че разнообразието от преживявания често се пренебрегва и омаловажава. Да усъвършенстваме дадено занимание може да е подходящо в някоя по-късна фаза в живота. Хората, които процъфтяват в нашия бързо променящ се свят, са тези които имат поглед върху множество области и могат да мисля креативно и абстрактно. С други думи, нашето общество има нужда от цялостно развити личности.

Основите на една завършена личност се поставят още в периода между две и седем. Развиващият се мозък на децата в този период е готов да попива широка гама от нови умения. Този момент на „пробване от всичко“ е важен. Това е прозорецът от време, в който децата развиват „широк обхват“. Има достатъчно време да специализират в нещо конкретно на по-късен етап.

Не пренебрегвайте емоционалната интелигентност

Да, искаме децата ни да четат добре и да научат основата на математиката. Но не бива да подценяваме емоционалната интелигентност. Ползите от ученето в този критичен период на развитие на мозъка трябва да се обогатят с междуличностни умения като проява на доброта, емпатия и работа в екип.

Емпатията започва, когато приемем чуждите чувства.

След като децата се научат да разпознават собствените си емоции, възпитателите могат да започнат с въпроси, които ги насърчават да разпознават и вземат предвид и чувствата на другите.

Един начин да поощрим грижовност у децата е да ги включим в дейности, които вършим за другите. Дори това да им позволим да помогнат с къщната работа може да ги направи по-внимателни и услужливи хора.

Добре е да се отбележи, че родителите на Айнщайн не са го водили на уроци по физика – областта, в която той стига до Нобелова награда. Вместо това бащата му го включва в инженерната си работа. Майка му пък го записва на уроци по цигулка, защото искала той да обича и цени музиката. Двете дейности са се допълвали в това да развият цялостно младия ум. Изкушаващо е да мислим, че ранното обучение на децата е само предшественик на „истинското“ . Първите години може да се окажат най-важни.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here