ДО КАКВО ВОДИ ЛИПСАТА НА ЦЕЛ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ?

Цеголяма и привлекателна, няма да ни развълнува и подтикне напред. А прекалено тежката задача, която е над възможностите ни, ще ни разочарова, когато след време разберем, че не е по силите ни.

0
351

Щастливият и уравновесен живот изисква основно направление, цел, към която да се стремим.

Но ако се огледаме наоколо, ще установим, че има много хора, които не осъзнават този основен принцип на живота или не са способни да си изградят обмислен стратегически план, не познават добре самите себе си, не преценяват своите възможности или наклонности, просто живеят ден за ден.

Тези хора пропиляват живота си, разчитайки на случайността, страдат от липса на определена цел. Това води до скука, затъпяване, до нищожно вегетиране без стремеж за изява.

Всъщност да поставяме пред себе си определена цел е навик, който придобиваме още в детството.

От дребните, незначителни знания и умения, които искаме да овладеем, преминаваме към по-сложни. Предварително определяме специалността, която искаме да изучим, учебното заведение, което искаме да завършим.

Но този избор на цел не се отнася само до чисто професионалната област. Той засяга и сферата на свободното ни време.

Например решаваме да прекараме отпуската си на вилата. Изпълнението на тази цел изисква от нас системни усилия, твърда воля, издръжливост, изобретателност и прозорливост.

Създаването на семейство и родителските задължения също не бива да оставяме на случайността. Това са сфери, максимално важни за нашата вътрешна уравновесеност, затова е неразумно да разчитаме само на импровизацията, независимо че личните ни отношения и желания тук са ограничени от взаимните връзки с партньора, а не на последно място — и от здравното ни състояние.

Но намирането на цел в живота е невъзможно без цялостен самоанализ — на личността и способностите.

Цеголяма и привлекателна, няма да ни развълнува и подтикне напред. А прекалено тежката задача, която е над възможностите ни, ще ни разочарова, когато след време разберем, че не е по силите ни.

л, която не е достатъчно Следователно първото условие с правилният анализ на собствената личност и точното определяне на целта. Всичко останало е вече въпрос на издръжливост и воля.

По този начин можем да изпитаме своя характер. А борбата със себе си носи удовлетворението да се чувстваме победители и радостта от постигнатата цел.

Незаменимо е чувството за сигурност, че животът тече успешно, че вървим напред и всичко ни се удава.

Правете това, което позволяват възможностите ви

Не се надценявайте. Не искайте на всяка цена да прескочите летвата, която е прекалено високо за вашите възможности.

Овладейте честолюбието си така, че то да ви помага, а не да ви пречи в живота.

Нашето съществуване, нашият живот в обществото е свързан с определена дисциплина. Всеки от нас е длъжен да се приспособи към общоприетите закони, да съчетае своите решения с реално съществуващите възможности и да се подчинява на различните неприятни задължения.

Трудно възприемаме факта, че другите са по-добри от нас, по-съвършени и затова ни изпреварват. Успехът и популярността са като магнит, който привлича всичко наоколо.

Стотици млади хора искат да станат артисти, певци, космонавти, пътешественици. Но те не осъзнават факта, че тук действа строгият закон за естествения подбор и че „включването в обществото“ не става само по желание.

Не ни остава нищо друго, освен да бъдем малко по-скромни и по-самокритични и да приспособим своите стремежи към степента на знанията, възможностите и силите си. Неправилната себеоценка може да доведе до разочарование.

Това не засяга само трудовия процес.

Себеоценката се проявява и в други области на нашата дейност.

Не само в спорта, но и в личния живот, при избора на приятелите си не бива да се надценяваме.

Гледаме хората около нас и виждаме красиви и симпатични лица. Но и хората ни гледат. Дали за тях ние сме така симпатични и красиви? А тъкмо в сферата на личните взаимоотношения човек обикновено най-тежко понася неуспехите си.

Някои не могат да разберат и да се примирят с това, че любимият или любимата са ги напуснали и са се сприятелили с друг, когото смятат за по-хармонична личност. Любовта, милите думи, ласките — изведнъж всичко е забравено, остават само ядът, сълзите и чувството, че си измамен.

Малцина успяват да погледнат истината в очите и да се запитат — не е ли моя вината, че не успях да спечеля избраната личност.

Притежавам ли действително такива външни качества и черти на характера, такова държане в обществото, че да бъда достатъчно интересен? Та нали, от една страна, съществуват много пленителни хора, които лесно намират приятели, а, от друга — мнозина са и тези, които трябва да се примирят със своята по-скромна роля.

Никога не губете представа за степента на своите възможности. Мислете винаги не само за това, което желаете, но и за това, което можете.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here