На четиридесетия ден след Великден се посреща Спасовден или Възнесение Господне, когато според Новия завет се чества Възнесението на Христос Спасител.
В народната култура Спасовден е последния от седемте Велики четвъртъци, т.е. традицията възприема вярването, че четвъртък е един от щастливите и добри дни за човека от седмицата. Денят е четен и се свързва с положителното мъжко начало.
Съществуват предположения, че четвъртък е денят на славянския гръмовержец Перун.
Роденото на този ден дете се радва на благосклонността на съдбата – то е работливо и богато. На празника жените не подхващат никаква работа, за да не падне градушка или да не се засуши.
На Спасовден се изпълняват и обичаи с женитбена насоченост. В някои източнобългарски райони момите се ловят на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински дрехи. Смята се, че това ще осигури омъжването им до следващия Спасовден (това вярване е породило и наричането: „На ти булка, Спасовден”).
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Вярванията и обредите определят празника като преходен между пролетта и лятото.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Друга част от празника е т.нар. „ходене на росен“. Росен е билка, която цъфти срещу Спасовден и е твърде лековита – помага на болни и недъгави да оздравеят. За целта – те трябва да пренощуват в гората, за да се се отъркалят в росата на сутринта и така да поемат и лечебната сила на росена. Често този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. Често след „ходене на росен“ – дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“.
Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасимир, Спасен.
