В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя – възкресяването на четиридневно починалия Лазар, шест дни преди иудейския празник Пасха (Йоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Йоан 11:47-57).
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя.
Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).Според средновековните писания, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на светия мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г
В българските традиции обичаи празникът се свързва и със съзряването на девойките и тяхната готовност за встъпване в брак.
В миналото момите са излизали, нагиздени със сватбени премени и венци. Те са пеели песни и танцували, а после пускали венците си по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката – домашните животни.
Типичен за Лазаров ден е моминският обичай Лазаруване (Боенец, Кумичене), който е важен етап от социализацията на момите.
