На 26 октомври Българската православна църква почита по нов стил паметта на Свети Великомъченик Димитър Солунски, известен и като Св. Димитрий Мироточиви. Св. Димитър е един от големите балкански светци–покровители. За застъпничество му си съперничат гърци, българи, руси и сърби.
Той е един от най-тачените светци в християнския свят, почитан и като патрон на славянството. Най-често Св. Димитър е изобразяван на кон с копие, пронизващ бореца Лий – символ на неверника антихрист.
Димитровден в българския народен календар
Според народните представи от Димитровден започва зимата. Народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“. Според легендата, Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Денят е професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома (полазник) – добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината. Обредът се нарича булезен, булезване или полазка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диан/a, Диян/а.
Честит празник!
