Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия, които подновяват свързаността на човека с Христовото съзнание и ценностите, които то внася в обикновения живот. Днешният човек обаче отдавна е прекъснал връзката си със стародавните традиции, много от религиозните обреди и внушения днес са неразбираеми и се прилагат механично.
След десетилетия омаловажаване на религията, сега много от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и ходят на служба, без да имат възможността да вникнат в дълбочината на огромното поле от възможности, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки частично вярванията на своите предци, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.
Седем дни преди Възкресение символично преживяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с мъките му и възприемайки неговите уроци и повели. Всички дни са наречени Велики, защото носят специални послания.
Според канона, четвъртият ден от Страстната седмица е най-важният. На този ден всички си спомнят за Тайната вечеря на Христос с апостолите. На нея Христос дава последните си духовни напътствия на учениците си. Изрича пророчеството за предателството, което ще направи един от тях, което ще доведе до смъртта му на кръста.
Христос благословил и разчупил хляб, раздал парчета на своите ученици, казвайки им: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. Като вдигнал чаша им казал да пият, защото това е неговата кръв, която се пролива за опрощаване на греховете. След всичко това, Божият Син признал пред всички, че знае, че един от тях ще го предаде.
Последователно дванадесетте евангелия се отслужват на Велики четвъртък вечерта.
Според евангелието, вечерта в Гетсиманската градина Исус произнася молитва и мие нозете на апостолите, засвидетелствайки любов и смирение.
В храма се напомня и за съда, който организира Пилат Понтийски за Исус. Смъртта на Сина Божи и погребението му.
На Велики четвъртък от олтара се изнася кръста, символ на носенето от Христос на кръста към Голгота.
Денят таи много символика в себе си. На този ден се боядисват яйцата. Преди Възкресението. Който не успее да го направи в четвъртък, има още един шанс – на Велика събота.
Когато се захванете с боядисването на яйцата, трябва да се съобразите с едно задължително правило, а именно, че първото боядисано яйце трябва да е червено. С него се „рисува“ кръст на челата на малките деца, едва след това на челата на останалите членове на семейството.
Първото яйце се отделя от останалите. То ще бъде оставено да стои до следващия Великден, когато ще бъде заменено с ново. Това яйце остава в дома, за да носи радост, щастие, късмет и здраве на всички, които живеят там.
Второто боядисано яйце също трябва да е обагрено в червено. То се носи в храма в събота вечерта. Оставя се там.
От дълбока древност яйцето се е считало за символ на Вселената. Според персите, Земята произлиза от огромно яйце. Други пък смятали яйцето за символ на пролетното прераждане. Боядисвани яйца правели галите, римляните, китайците и персите.
С началото на християнството яйцето придобило символиката на човешкото раждане от природата. Яйцата, обагрени в червено са символ на Христовата кръв. В миналото гърците боядисвали всичики яйца червени.
Според традицията, точно на Велики четвъртък домакините подновявали кваса и пак тогава замесвали Великденските хлябове. В различните части на страната те се наричали по различен начин – харман, плетеница, кукла, великденски кравай, кошара, квасник, яйченик.
Украсата на Великденския хляб се състояла от нечетен брой бели или червени яйца, като около тях се усуквало тесто. Правели се и по-ситни великденски хлябове, които се украсявали само с едно яйце, разположено в средата. С тези малки хлебчета се посреща първият гостенин в къщата, роднините или кумовете.
Козунаците също се замесват на Велики четвъртък. Козунакът също се счита за обреден хляб, но сладък. Приема се за символ на тялото Христово, както червените яйца са неговата кръв.
Народът вярва, че ако мома сложи пръстен под възглавницата си, ще сънува бъдещия си жених.
Ако стискате в ръката си някаква ценност или пари, можете да си пожелаете нещо. Пожеланието ще се сбъдне, ако сте праведен.
В някои части на страната хората палят огньове за душите на мъртвите, които идват и сядат под стряхата. На този ден не се разрешава да се мете, за да не се вдига прах, който да посипете мъртвите.
Изкъпете се рано сутринта, за да сте здрави. Водата сутрин е магична – мие греховете и лекува.
На този ден не се яде коприва и оцет, защото на кръста Исус бил удрян с коприва, а раните му пръскали с оцет.
На този ден не се пере. Целувките са нежелани заради целувката на Юда.
