Днес е първата от трите за годината задушници – Месопустна или Голяма Задушница, която е винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни).
На Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)
На Задушница палим свещи за покойниците и вярваме, че техните души ще бъдат огрявани от Божията милост и любов.
Денят на Задушницата е отреден за молитва за починалите ни близки.
На този ден светата Православна Църква е отредила да бъдем особено усърдни в молитвите си за успокоение на починалите. По този повод във всички епархии на Българската православна църква се отслужва заупокойна света Литургия и се прави общ помен за покойните. Отслужват се заупокойни служби или панихиди.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
През 2019 година трите Задушници са на следните дати:
- Задушница преди Неделя месопустна (2 март);
- Черешова задушница (15 юни);
- Архангелова задушница (2 ноември).
