Мисля си, че репликата на Цветанов: „Мен няма кой да ме накаже“ е способна да пречупи лидер от типа на Бойко Борисов, защото това е пряко предизвикателство към неговата власт в партията. С това Цветан Цветанов казва „Аз съм на върха или ако не съм на върха, съм до този, който не би дръзнал да го направи, защото неговата сила е ограничена от собствения ми партиен суверенитет. Аз съм такава фигура в ГЕРБ, че всяко посегателство върху мене би било много опасно за лидера на партията“, коментира д-р Николай Михайлов в предаването „Лице в лице“ по бТВ.
По тази причина, сега, когато Цветан Цветанов беше дисквалифициран, по всичко личи – необратимо от политиката, това стана с елемент на унижение дори. Това интервю, което сега видя, говори за това, че Борисов желае да се разчуе, че той го отстранява безцеремонно, няма да кажа отмъстително, но съобщава нещо много важно както за собствената си партия, така и за широката публика – ГЕРБ влиза в нов режим, свободен от Цветанов, но започва една драматична очистителна процедура.
Ние ще бъдем новата стара партия – с други думи „партия, каквато беше замислена от мен“, по неговите думи – партия, която трябва да се бори с корупцията. Всичко това е разбира се риторика, но каквото и да е, Цветанов си отива и аз мисля, че това е един хубав елемент на деварваризация на политическия театър.
Цветан Цветанов не беше добро присъствие на политическата сцена по ред причини. Неговите демарши бяха много зле скроени и накрая санкционирани дори от Европейския съд по правата на човека. България е осъдена, тя плаща пари, заради неговите правоохранителни произволи. Той, в пика на собствената си политическа сила, както я разбираше, във вътрешното министерство, наказваше невинни.
Бореше се с октопод сценарно, художествено, кинематографично и накрая от всичко това не се получаваше нищо, а обратно – бяха тези хора оневинявани от съда. Защо? Защото г-н Цветанов е силен, но неинтелигентен играч и освен това, хайде да не говоря повече.
