Благодатният огън се явява на самия гроб Господен и струи в целия храм само по време на православния Великден. Въпреки че в църквата на Божи гроб олтари имат представителите на четирите основни християнски изповедания, Благодатният огън запалва свещите само на Православния Йерусалимски Патриарх.
Някога са правени опити от другите догми, техни представители да изнасят Благодатния Огън, но това се оказало невъзможно.
Веднъж религиозните водачи на арменската общност решават да оспорят това право на православните християни. Случката става през 1579 г, когато Йерусалим е под властта на турците, управлявани от султан Мурад Справедливи. Ръководителите на арменската църква подкупили турската управа и ги склонили да не допуснат при Гроба Православния Йерусалимски Патриарх и миряните. Тогавашният патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божия гроб, нито въобще в храма, те останали да се молят навън.
В църквата освен арменците остават и католиците. Те дълго чакат появата на Благодатния огън и въпреки, че прекарали целия ден в молитви… всичко било напразно… Огънят не се появил!
Внезапно се чул силен гръм….
Мраморната колона, в двора на храма, до която стоял православният патриарх и миряните, се пропуква и от цепнатината избликнал Небесният огън. Пукнатината може да се види и днес от богомолците, в двора на храма. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.
Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня.
След тази случка католическото духовенство не участва в церемониите, свързани със слизането на Благодатния огън и предпочита да не говори за него.
Този феномен обаче показва ясно коя е истинната църква.
Тази, която е съхранила Христовото учение, без да го изопачава след разделението й през XI век. Хиляди католици обаче всяка година присъстват на молебена на православния патриарх и палят свещите си от неговата. Арменските свещеници не повтарят повече грешката си, а осъзнават, че чрез подкуп не могат да получат Божията благодат.
Дали вярвате в чудото е въпрос на избор, но като православни християни трябва да знаем историята и да уважаваме традициите и обичаите.
Н.Узунов/facebook
