Днешният ден е един от най-големите празници на източноправославната църква. Почитаме Свети Николай Мирликийски Чудотворец – покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на банкерите, семейството и рода.
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо,Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
По време на Коледните пости не е разрешено яденето на животински продукти. Риба се разрешава единствено на Никулден. На празничната трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. По традиция рибата трябва да е шаран.
Първообразът на светеца е историческа личност – Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара, древна Ликия, на днешната територия на Турция.
Защо светията е считан най-вече за покровител на моряците? Според легендата, първото му станало публично известно чудотворство, било това, че спасил моряци, пътуващи към Божи гроб в силна морска буря, като запушил с люспа от шаран кораба им. Възкресил и моряк, който паднал от мачтата, докато се бори със силния вятър в бурното море.
По нашите земи Св. Николай е наричан още Св. Николайчо – умалително, като израз на народната любов към него, а също така го наричат и Св. Никола, като с това име е възпят в много песни.
Според българските народни вярвания, Свети Никола носи първия сняг. В Русия дори смятат, че снегът завалява от бялата брада на светеца.
Навсякъде в славянския свят празникът се почита като голям семеен празник, в който се събира цялото семейство, а празничната трапеза не се раздига до другия ден.
„Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“, се пее и нарича в много краища и у нас, и в чужбина.
Сред източноправославните народи вървят много слухове и легенди, че Св. Николай помага и за здраве, и в беди, и дори спасява от смърт молещите се в критична ситуация.
Някои от разказите на хората се предават от уста на уста, и са се превърнали в народен фолклор. В една от по-съвременните легенди се разказва за една снаха, която обещала на свекъра си да пости, но в работата й й се присмяли, че само тя пости. На другия ден снахата се отказала от поста, за да не й се присмиват. „Е, добре, казал й свекърът. – Ние не те принуждаваме!“, и извадил сланина на масата. Снахата си взела парче от сланината и тръгнала на работа. На обяд, яла заедно с всички, но някак й се приспало, и заспала така, както работи. Събудила се от кошмар, и гласно изрекла пред всички: „И да ми се смеете, и да ме биете, ще постя!“ – После разказала на домашните, си, че докато спяла, Св. Николай й се явил и я повел за ръка – дал й поука никога да не се води по другите, а да мисли със собствения си ум и сърце.“ /записано от М., Успенски храм, Хелзинки/.
Един йеромонах Теофилакт, от Псково-Печерския манастир, разказал през 80-те години на миналия век невероятна история, която в манастира още върви като легенда, а е записана и в един църковен сборник. Разказът се отнася за някакъв военен, морски капитан първи ранг, който от атеист станал вярващ човек, именно заради чудотворство на Св. Николай. Като млад, капитанът командвал торпеден катер в Тихия океан. Веднъж катерът излязъл на дежурство в открито море. Прогнозите на синоптиците били благоприятни, нищо не предвещавало беда. Въпреки това, направо от нищото, морето започнало да кипи. Огромни вълни взели да връхлитат малкия кораб. В шока си капитанът се сетил за едни думи на майка си: „Моли се на Бога, синко. Той навсякъде спасява“. В църква капитанът не бил влизал от детинство. Дори не знаел да се кръсти, или как да се помоли?…Но, както обяснява по-късно, вътре в душата му се появили думите: „Боже Спасителю, и ти Св. Николай, помагайте!“ – И изведнъж станало чудо. Капитанът видял, че по вълните върви старец в свещенически одежди. Вдигнал ръце и благословил с две ръце кораба. И внезапно вятърът стихнал и яко дим изчезнал. Морето се успокоило като езеро…Минали години, и както веднъж капитанът си вървял по улица „Садовая“ в Ленинград /сега Санкт Петербург/, видял петкуполна църква. Краката му сякаш сами тръгнали към нея. Доближил я и разбрал защо го водят натам – храмът носел името „Св. Николай Чудотворец“.
Този разказ е записан в църковния сборник „Това се е случило в наше време“, издаден на руски език. Много хора могат да възприемат подобни свидетелства за религиозна пропаганда, а други – като притчи за наивници?… Всеки сам избира в какво да вярва…
Едно е безспорно – че църквата не канонизира всекиго за светец. Онзи Николай Мирликийски от древна Патара, трябва да е извършил чудеса, за да убеди хората, че притежава Божествена сила. А днешните разкази и легенди, са проява на вярата, че светецът помага в нужда и днес. Стига с вяра да му се помолим!
