Жителите и гостите на Белащица могат да се срещнат на живо със съвременният български поет, писател и драматург на 20 ноември 2023 година в НЧ “Просвета“ от 18:30 часа.
На срещата може да си закупите новата му книга с автограф лично от автора.
Славов започва да пише поезия в гимназиалните си години. Публикува стихотворения, поеми, разкази и есета в сп. „Пламък“, „Дружба“, „Съвременник“, „Везни“, „Страница“, в. „Пулс“, „Литературен вестник“ и др. През 1981 излиза дебютната му стихосбирка – „Сърдечни сезони“. Във втората си книга – „Оптимистична поема“ (1986), авторът е вече с изградена лирическа похватност, а поетичното вглеждане в човешкото битие става все по-изтънчено и издирващо опорните точки на съществуванието. Темите за детството, словото, времето и тайната на света са основната тъкан на тази поезия. По-късната лирика на Славов – сборника с поеми „0 – 24 h“, става все по-интелектуализирана и ерудитска, залагаща основно на ефекта на изненадващата метафорика, афористичния лапидарен стил, в някои отношения влизаща в духа на сюрреализма и късните авангарди.
Славов е носител на редица награди, сред които: наградата Иван Николов (2006), Националната награда Христо Г. Данов (2011 и 2017), наградата за съвременна българска проза Хеликон (2015 и 2016). Негови творби са превеждани на англ., грц., нем., рус. и унг. ез.
‘‘Гениален роман. Празник от най-замислящите и очистителните едновременно.Не помня откога не бях забравяла да дишам от първата до последнатачерна семчица на смисъла. Непременно го прочетете!А бях на път да повярвам, че с литературата се свърши.“Соня Момчилова
“За романа «Хабитат» тепърва ще се говори и пише много. И ще се награждава. Четейки го, ти гледаш един смислен, висококачествен филм. Нещо неизбежно с идването на разума и осъзнаването на заобикалящата фалшива преднамереност, създаваща се да контролира и подчинява.И не е случайно, че книгата съм я поставил на компютъра, защото следващото деление на хората ще е на «аналогови» и на «цифрови» такива, освен всичко останало. Отброяването вече е започнало…А горската ушата сова, като символ на мъдростта, се е сгушила в «сърцето на човешкия термитник» и то не къде да е, а в двора на дестаката градина-при децата, при чистия разум.“Красимир Вътев
“Някой ден романите на Недялко Славов ще се изучават. Защото в тях има памет—без претенциозност, но безпощадно правдива памет.“Лилия Делирадева
