На 8 януари по нов стил (21 януари по стар) отбелязваме един от най-колоритните народни празници – Деня на родилната помощ, още наричан Бабинден. Това е празник, посветен на жените, които в миналото били опората на живота – бабите и акушерките, които помагали при раждането на децата, „хващали“ новия живот и били първите му закрилници.
Произходът на празника е езически и води началото си от далечните праславянски времена, когато раждането било възприемано като сакрален акт, а жената, която помага при него, имала „магическа сила”. Макар с идването на християнството много езически обичаи да са трансформирани или забравени, Бабинден се запазва през вековете и през Възраждането е сред най-почитаните народни празници.
Ритуалите на Бабинден започват още преди изгрев слънце. Майките с деца от една- до тригодишна възраст отиват на чешмата, за да налеят прясна вода – символ на живота и чистотата. В котлето пускат стрък босилек или здравец. Тези растения символират здраве, дълголетие и благополучие. Вземат калъп сапун и нова кърпа и се отправят към дома на бабата-акушерка, за да извършат обредното „поливане“. То се прави под плодно дърво в двора, върху дръвника или пред стълбите на къщата – места, свързани със земята и плодовитостта. Всяка жена подава сапуна, полива вода, за да се измие бабата, и ѝ подарява пешкира (кърпата), който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и да раждат леко. Като благословия ги закичва с китка здравец, вързана с червен и бял конец, напомнящ за вечния кръговрат на живота.
Често по време на поливането бабата хвърля вода нагоре с шепите си и подскача три пъти, наричайки: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“. В тези думи и жестове се събира цялата народна вяра в силата на словото, водата и движението да носят здраве и изобилие. След ритуала жените даряват бабата с ризи, чорапи и платно, които премятат през дясното ѝ рамо – знак на уважение и признателност. От своя страна тя връзва на дясната ръчичка на децата, които е „хванала“, червено и бяло конче със сребърна монета и им подарява малки дрешки. След това измива лицето на детето, защото се вярва, че водата, минала през бабините ръце на този ден, има пречистваща и закриляща сила.
В Брестник отбелязват Бабинден на 21 януари с възстановка на ритуалното измиване на ръцете на бабата акушерка и карнавално шествие. От десетилетия жителите на селото отбелязват празника с пищни костюми и празнични хора на площада.
Традицията в селото е от незапомнени времена, разказа баба Васа. По думите ѝ в Брестник преди много години са бабували три жени, като най-търсената е била баба Митра Шейтанката. Тя ходила по къщите и помагала на бял свят да се появят бебетата в селото, а на 21 януари младите майки ѝ се отблагодарявали с дарове. След като я посещавали в дома ѝ, с празнично шествие жени от селото, облечени с празнични карнавални костюми, се отправяли с музика към центъра.
От 1951 година празникът официално е обявен за Ден на родилната помощ и е посветен и на акушерките и гинеколозите – съвременните наследници на онези жени, които някога с голи ръце и много вяра посрещали новия живот.
