АЛАБАШ И НЕГОВАТА ПОЛЗА ЗА ЗДРАВЕТО

Алабашът помага при авитаминози, които се предизвикват следствие от абсолютната липса на даден витамин в организма и могат да се познаят с ясно изразени патологични състояния. Характерен белег на авитаминозата е нарушение в дейността на обмяната на веществата – метаболизма, вероятни проблеми с нервите и нервната система, и други общи неразположения.

0
169

Алабашът – този недобре познат есенен зеленчук, има достойно място на нашата трапеза. Не само поради високото си съдържание на различни витамини и минерали, но и поради диетичните си свойства и малко калории.

Името на алабаша се свързва с немските думички „kohl” (зеле) и „rabi” (ряпа). За пръв път двугодишният зеленчук е описан около XVI век в Германия и макар че не може да претендира с богата кулинарна история, алабашът заслужава своето място на нашата трапеза не по-малко от пащърнака и зелето.

Представител на семейство Кръстоцветни, интересното двугодишно растение има кореноплоден характер и за консумация се използва само коренът му. Алабашът съвсем лековерно създава илюзията, че е изровен от земята, но крушовидната му фигура всъщност представлява издуто стъбло, растящо свободно над земята. Култивира се в нашата страна и в съседките ни от Централна Европа, както и Азия.

Алабашът е изключително богат на витамин C

На българска почва са познати едрият и дребният алабаш като разновидности на зеленчука. Синкавата кора, чиито отенъци преобладават и във виолетовата гама, е характерна за едрия алабаш. Зелената кора, характерна за дребните представители на вида, вероятно е по-скучна цветово, но многократно превъзхожда едрия алабаш  по здравословни, по вкусови и по хранителни качества.

Освен водоразтворимия витамин C, алабашът може да се похвали и с наличието в състава си на витамин A1, фолиева киселина, а също и витамините B1, B2 и B6. Алабашът съдържа средни стойности на вода – някъде около 88%, калциеви, магнезиеви, фосфорни, натриеви и калиеви соли (добър източник на минерала калий), както и други минерални вещества – приблизително 1.17%. Белтъчното съдържание в алабаша се определя на 2.9%, а това на захарите – около 4.7%.

Алабашът е подходящ за изготвянето на диетични менюта

Алабашът има заслужено място в изготвянето на диетични менюта, както и такива за поддържане на тегло, защото калоричното му съдържание в количество от 100 гр. е само 29 kcal, сред които почти никакви мазнини (0.1 г). Зеленият крушовиден зеленчук съдържа и така необходимите за осъществяването на жизненонеобходимите функции на червата и чревната перисталтика фибри (около 3.6 г).

Освен с благоприятното си въздействие в профилактиката срещу рака на дебелото черво, диетичните фибри борят и други заболявания и дискомфорт на червата.

Алабашът помага при авитаминози, които се предизвикват следствие от абсолютната липса на даден витамин в организма и могат да се познаят с ясно изразени патологични състояния. Характерен белег на авитаминозата е нарушение в дейността на обмяната на веществата – метаболизма, вероятни проблеми с нервите и нервната система, и други общи неразположения.

Алабашът не е причинител на алергии и стимулира растежа, което го прави подходящ зеленчук в дневното меню на малките дечица. Кореноплодното растение действа успешно при лъчева болест, малокръвие, бронхит, астма, туберкулоза. Желателно е хора, които са диагностицирани с болестта подагра, или камъни в бъбреците, да избягват алабаша, заради съдържащата се в него оксалова и пикочна киселина, противопоказна на тяхното състояние.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here