Панагюрското златно съкровище се нарежда сред най-емблематичните забележителности на град Панагюрище и тракийското наследство. Мнозина се възхищават на изящната изработка и величие на съдовете, криещи в себе си тайни от миналото. Днес се връщаме назад във времето, за да ви разкажем повече за Панагюрското златно съкровище, неговата история и същност. Ще ви доближим на една ръка разстояние от мистичната му сила и въздействие.
Панагюрското златно съкровище е открито съвсем случайно от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови на 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в град Панагюрище. След като намират златните съдове, братята почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. Първото “изложение” на Панагюрското златно съкровище е зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище, а съкровището поставено там, за да го видят всички панагюрци.
Общото тегло на деветте предмета – една фиала (блюдо) и осем ритона, е 6,164 кг. Те са изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата.
То представлява сервиз, състоящ се от 9 съда – фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако – гръцкия пантеон.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните има художествени изображения на митологични сцени.
То се датира в края на ІV в. пр. Хр., когато Александър ІІІ Велики осъществява обединението на Европейския Югоизток с Египет и създава условия за новата епоха на политически, икономически и културен синкретизъм, в който участва и Тракия.
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на одрисите от края на ІV и началото на ІІІ в. пр. н. е. и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства.
На най-голямо внимание и интерес се радва големият амфоровиден съд, чиито дръжки са брилянтно изляти като два борещи се помежду си кентаври. Отверстията, които служат за виното са направени отново във формата на човешки глави. Между двете глави е изображението на борещото се със змия дете на Херакъл. Украсата и орнаментите, както и внушението, което те правят на амфората е благодарение на прецизно изобразените и пресъздадени сцени от митологията.
