Заради априлските студове и летните суши реколтата от винените лозя тази година ще бъде по-ниска, предупредиха в началото на гроздобера от Националното сдружение на българските лозари.
Дали това е така в лозарските масиви на с. Брестовица разказаха участниците във Фестивала „Брестовица – грозде и вино“, който се проведе в събота.
„Гроздоберът продължава, тепърва ще правим сметките“, казаха лозарите, без да се ангажират с категорични прогнози. Единодушни обаче бяха, че годината е по-добра от 2024-а:
„Тогава гроздоберът започна по-рано и приключи по-рано. Периодът беше много кратък и затова реколтата беше слаба“, обясниха стопаните.
64 градуса в лозето
Рени Джингарова, един от създателите на най-младата семейна винарска изба в Брестовица (а те са общо пет), сподели впечатляваща климатична аномалия, станала пред очите ѝ това лято:
„В най-горещия ден на годината термометърът вътре в лозето отчете само за десет минути 64 градуса по Целзий. Червената детелина под ореха за секунди оклюма и стана като сварена, а горната страна на лозовите листа побеля. Лозичките бяха спасени, само заради това, че по-рано през деня обилно ги полях“, спомня си тя.
Нито един специалист по растителна защита не е могъл да обясни белия налеп по листата с някакво заболяване.
„Ако е било заради болест, то тя е нова за България“, смята Джингарова. Семейството отглежда лозя повече от 15 години и разпознава всяко заболяване. Според Рени налепът е резултат от защитните функции на лозята срещу убийствените 64 градуса – температура, която Националният институт по метеорология и хидрология никога не е отчитал у нас. По данни на института най-високата измерена температура е 45,2 градуса – през 1916 г. в Садово.
„Нашите термометри са точни и отчетоха точно 64 градуса“, категорична е Рени Джингарова.
Борба с молеца и пазарни успехи
Тази година най-големият бич за лозята е бил шареният гроздов молец.
„Закупихме за 700 лева литър инсектицид, който трябваше да унищожи неприятеля. Пръскахме няколко пъти, но резултатът беше нулев. Молецът необезпокоявано разви няколко поколения. Резултатът е, че сега преди да правим виното, трябва да изчистим гроздето от повредените зърна. А това е свързано с допълнителен труд, време и пари“, казва Джингарова.
Въпреки трудностите, най-младата винарска изба „Джинвира“ няма залежали количества вино. За осем години ценителите са запомнили името ѝ и търсят вината ѝ.
„Успяхме да изнесем количества във Франция – световната столица на виното. В Малта също са пили вино на „Джинвира“. Най-големите продажби са в България и вече е добре разработена мрежата за дистрибуция“, допълва тя.
Семейството работи като добре смазан механизъм: Павел Джингаров се грижи за лозята и организира работниците, Рени помага на всички и за всичко, синът Георги е отговорен за качеството на виното, а дъщерята Таня – за пазара.
„Надявам се природата да е по-благосклонна следващата година, но каквото и да ни поднесе – ще се справим“, завършва Рени Джингарова.
