Паника
Паниката е чувство на интензивен страх. Тя може да ни обземе, когато изпитът наближава и ние се чувстваме неуверени.
За разлика от „здравословното“ притеснение и нормалната неувереност, които могат да ни стимулират да учим, при паниката страхът надделява над разума. Вместо да се доверим на процеса си, започваме да търсим бърз изход и бягство от ситуацията, която ни притеснява.
Паниката може да обхване както един човек, така и цяла група от хора. С други думи – тя се разпространява.
По време на учене паниката не ни позволява да вникнем в същността на материала, а ни тласка към ирационални и импулсивни решения, които могат да ни загубят много енергия и време.
Как да разпознаем паниката:
- Изпитваме постоянно притеснение и неувереност
- Проявяваме склонност към прибързани действия
- Търсим бързи и лесни „решения“
- Емоциите ни доминират над реалистичната представа за нещата
Подход за справяне с паниката
Когато усетите паника, спрете да учите и отделете 5 минути, без да правите нищо. През това време дишайте дълбоко. Опитайте да отделите емоциите и да разсъждавате рационално. Припомнете си, че и до момента сте преживявали подобни предизвикателства и най-важното е да продължите по плана си. Съсредоточете се само върху следващата стъпка. Дори да не успеете да научите всичко така както искате, е по-добре да увеличите шансовете си за успех, като продължите процеса на учене, който сте избрали.
Самонадеяност
Увереността в собствените ни знания и сили стимулира мотивацията ни, когато учим. Тя ни дава вяра, че можем да преминем през предстоящия изпит.
Трябва да внимаваме нашата увереност да се изгражда върху реалистична представа за нас самите и обективна представа за напредъка в хода на подготовката. Не трябва да допускаме нашата увереност да се превърне в самонадеяност.
Самонадеяността ни кара да подценяваме предизвикателствата и да надценяваме собствените си възможности. Тя ни успокоява и не ни насърчава да се готвим качествено. Вярваме, че сме разбрали всичко и смело препускаме през материала.
Как да разпознаем самонадеяността:
- Убедени сме, че ще постигнем успех, без да полагаме усилия или без предварителна подготовка
- Мислим, че „знаем“ и разбираме нещо, което не сме учили
- Убедени сме, че изпитът ще мине просто формално
- Мислим, че ще се справим само благодарение на своя талант или общо разбиране на материята
- Вярваме, че щом сме присъствали на лекции и/или упражнения, това ни спестява нуждата от самостоятелна подготовка
Подход за справяне със самонадеяността
Трябва да си даваме сметка, че един истински успех не идва, без да положим необходимата грижа. За всеки учебен предмет и изпит е необходимо да отделим специално време за подготовка. То може да варира от 3 дни до 3 месеца. Конкретната продължителност зависи от сложността и обема на материята и тежестта на изпита. Това специално време за самоподготовка обаче трябва да присъства в нашия учебен процес.
Съревнование
В ерата на социалните мрежи сравнението с другите се е превърнало в ежедневен навик. По време на сесия този навик съвсем естествено се пренася и в учебната подготовка.
В някои случаи е полезно да разберем как се движим в сравнение с останалите, за да „сверим часовника си“ и да се мотивираме да учим. Сравнението обаче лесно може да се превърне в социално състезание. Това съревнование налага свое темпо, ценности и критерии за успех, които стоят извън нашата ценностна система и се опитват да я преформулират и пренаредят.
Проблемът е, че когато се състезаваме с другите, можем да измерим единствено количествения напредък. Подготовката се превръща в стремеж към количествени „постижения“ – брой прочетени теми, брой минавания на материала, брой заучени нормативни текстове и т.н. Така фокусът постепенно се премества от качеството на подготовка към постигане на някакво самоцелно количество.
Как да разпознаем съревнованието:
- Допитваме се ежедневно до колеги, за да сравним своя и чуждия прогрес
- Придаваме изключително значение на формални критерии за напредък
- Четем по-бързо само и само да поставим отметка в конспекта или да стигнем до определена страница в учебника
Подход за справяне със съревнованието
Единственото състезание, което си струва, е със самите нас. Затова е добре да си създадем собствени критерии за успех и за продуктивност. Не е нужно тези критерии да са много, да са оригинални или да можем да се похвалим с тях пред другите. Важното е да ни стимулират да бъдем честни пред себе си, да оценим труда, който сме положили, и да продължаваме напред. В определени периоди ще се движим по-бързо или по-бавно спрямо нашите колеги. Това обаче няма значение в дългосрочен план. Единственото важно нещо е днес да бъдем по-добри от вчера.
Предубеждения: слухове, митове и легенди
За да се подготвим за даден изпит, трябва да имаме представа за материала, който трябва да научим, как протича изпитът и какви са критериите за оценка.
За съжаление отговорите на тези въпроси невинаги са предварително ясни, а що се отнася до критериите за оценка – те често са субективни и почти никога не са формулирани достатъчно конкретно преди изпита. Това създава благоприятна почва за разпространение на най-разнообразни слухове, митове и легенди за изпита. Точно както в литературата, митовете и легендите не отразяват реалната ситуация. Много често в тях са вплетени елементи, които целят да ги направят по-интересни и впечатляващи.
Предубежденията и нереалистичните представи са един от факторите, които могат да се отразят на целия ни процес на подготовка: планирането, подбора на източници, времето и начина на учене и дори начина, по който ще протече изпитът ни.
Как да разпознаем предубежденията:
Най-често предубежденията се дължат на липсата на автентична, точна и актуална информация. Вместо това до нас достигат лични оценки на други колеги, преувеличени или измислени истории, които нямат нищо общо с действителността. Можем да ги разпознаем, като се запитаме дали и на нас ни се е случвало нещо подобно. Ако отговорът е „не“, то най-вероятно информацията, която достига до нас, не е точна.
Подход за справяне с предубежденията
Най-добрият подход за справяне със слуховете, митовете и легендите е собственият ни разум, критично мислене и опит. Когато приемаме нещо за „факт“, трябва да си поставим няколко въпроса: „Знаем ли кой е източникът на информация?“, „Можем ли да се доверим на този източник?“, „Дали информацията идва пряко от източника или косвено от друго лице?“, „Дали информацията се отнася до обективни факти или субективна оценка?“, „Точно ли ни е предадена информацията?“, „Актуална ли е информацията?“ Дори когато отговорите с „да“ на всички тези въпроси, опитайте да потвърдите информацията поне от още един източник, който е независим от първоначалния.
Перфекционизъм
Позитивната нагласа за учене и интересът към учебния материал са мотивиращи фактори в процеса на подготовка. Енергията ни и времето за учене обаче не са неизчерпаеми ресурси. Важно е да ги управляваме целесъобразно, за да сме удовлетворени от наученото и постигнатите резултати.
Вместо да се опитваме да запомним всяка подробност, по-добре е да преценим какво трябва да разберем и коя част от него трябва да възпроизведем на изпита. Необходимо е да си дадем сметка, че „идеалната“ подготовка е целесъобразната подготовка.
Не е възможно да научим всичко наведнъж и да осмислим всеки аспект от изучаваната материя още при първия прочит на материала за изпита. Това не значи, че не трябва да осмисляме прочетеното, а че не трябва да си поставяме непосилни цели. Непосилните цели могат бързо да изразходят енергията ни за учене, да ни демотивират и да изчерпят времето ни за подготовка.
Как да разпознаем „перфекционизма“:
- Стремим се да запомним всяко изречение още първия път, когато го прочетем или учим
- Опитваме се да учим и най-малките подробности с идеята да впечатлим изпитващите
- Добавяме още и още източници в процеса на учене, когато трябва да се концентрираме върху научаването на материала
- Стремим се да добиваме и демонстрираме твърде специфични знания, които или не попадат в учебния материал, или не са необходими за изпита
- Поставяме си допълнителни цели, които не са свързани със спецификите на изучаваната материя, формата и изискванията на изпита
Подход за справяне с „перфекционизма“
Ценните неща, не се случват отведнъж, а постепенно и малко по малко. Затова е добре да осмислим ученето като процес с отделни етапи. На всеки етап ние надграждаме. Първият прочит ни запознава с материята. Вторият прочит ни помага да забележим важни детайли. При третия прочит успяваме да запомним отделните съждения в тяхната взаимовръзка. Този процес може да има и повече етапи – толкова колкото имаме нужда, за да получим цялостно и всестранно познание. В личния ни процес на учене и самоусъвършенстване изпитът е междинен контролен етап, а не крайна дестинация.
Мотивацията, удовлетворението и чувството за лично подобрение са най-важните фактори в процеса на учене. Те обаче могат да бъдат лесно осуетени от факторите, които разгледахме: паника, самонадеяност, съревнование, слухове и перфекционизъм.
Важно е да си даваме сметка кога тези отрицателни фактори влияят върху нашите емоции и се пренасят в процеса на учене. Така можем да изберем най-добрия начин да се справим с тях и да си осигурим най-пълноценния учебен процес.
