Европейските избори вече чукат на вратата. Първите камбани бият – национална работна среща на ГЕРБ (20 януари) и конгрес на БСП (26 януари). ДПС пък традиционно са си винаги готови за избори.
Въпреки течащата подготовка обаче пет месеца си е доста време. За динамичния политически процес у нас това си е цяла вечност.
Данните на „Тренд“ за партийните предпочитания на българите за предстоящите европейски избори не сочат някаква структурна промяна в сравнение с резултатите от края на миналата година. Но въпреки че няма съществена динамика в последните месеци, според мен е важно да изброим неизвестните, които могат да изиграят съществена роля и да ни оставят изненадани от крайните резултати на 26 май и това, което социологическите проучвания са ни показвали.
- Неизвестно номер 1 – избирателната активност. Данните на “Тренд” сочат, че близо 55% имат свои партийни предпочитания, които ще изявят на изборите за Европейски парламент. Това прави грубо около 3 милиона гласа. Дебело трябва да подчертаем, че традиционно декларираната активност в проучвания е по-висока от реалната. Ако се опрем на историята – на последния евровот действителните бюлетини бяха малко над 2 милиона и 200 хиляди. Не виждам никакви основания да смятаме, че предстоящите избори ще бъдат с по-висока избирателна активност. Дори смятам за реалистично да осъмнем на 27 май с по-ниска от тази през 2014 г.
Как ще се разпределят процентите при близо милион гласа по-малко в урните, отколкото декларираните в изследвания?
- Неизвестно номер 2 – според проучването на “Тренд”, 30% от всички пълнолетни български граждани заявяват, че все още не са решили за кого ще гласуват. Дали ще гласуват всички от тях – едва ли. Но част от тях със сигурност. Какво ще предпочетат? Ще се разпределят равномерно между всички партии ли? Съмнявам се. Не съм сигурен, че и някой ще може да каже преди 26 май. Доколкото съм чел данни от екзитполове близо 20% от гласоподавателите в избори декларират, че са решили в последния ден за кого ще гласуват.
- Неизвестно номер 3 – поради ниската избирателна активност от особено значение е състоянието на организационните структури на основните партии. Жизнени ли са? Мотивирани ли са? Това социологията не може да го каже.
- Неизвестно номер 4 – клиентелистките мрежи по места. Звучи грубо, но е реално. Коя партия какви възможности има за оказване на натиск – административен, корпоративен, купуване на гласове. При хипотетична активност малко над 2 милиона души това би имало немалко значение.
