Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България в деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.)
Празникът официално се нарича: Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
През 1876 г. 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя. Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
Днес Ботев е сред най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи. А гениалната му поезия и страстната му публицистика са скъпи на всеки от нас.
Сирени с прекъснат вой на 2 юни в чест на Ботев
Както всяка година и тази, в продължение на 2 минути от 12.00 ч. сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на Ботев и на загиналите за свободата на България.
При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната, с изключение на влаковете, следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.