Отбелязваме 174 години от рождението на Христо Ботев. Кулминацията на годишнината беше в родния град на революционера – Калофер.
Стотици граждани изпълниха централния площад, за да участват в тържествения митинг – поклонение по повод годишнината от рождението на Христо Ботев. Почетна рота с военен караул изнесе от Национален музей “Христо Ботев” Ботевото знаме.
От Национален музей „Христо Ботев” в Калофер директорът сподели, че тук се намират единствените четири лични предмета на Ботев – джобен часовник и личните му писалищни принадлежности. Те са запазени от майката на Христо Ботев.
В Пловдив 174-та годишнина от рождението на Христо Ботев бе чествана пред паметника на поета революционер в Цар Симеоновата градина. На церемонията бяха представители на местната власт и на областната управа, граждани и медии. Тя завърши с поднасянето на венци и цветя пред паметника на Ботев.
Предлагаме ви да си припомните една от най-великите творби на Христо Ботев – „Майце си“:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
